Ако стане партньор на Асад, т.е. на един режим, който не е загрижен за оцеляването на собствения си народ, Западът ще загуби уважението на целия регион. И то далеч отвъд сирийските граници.

"Някои части от сирийската армия биха могли... да се вземат предвид", обясни на 29-ти ноември по време на едно телевизионно предаване германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен. Опозицията веднага реагира с възмущение, поради което се наложи говорителят на военното министерство да изясни позицията на правителството. Ден по-късно той подчерта следното: "Сега няма да има никакво сътрудничество с Асад, нито пък с войските му." Това бе повторено и в сряда от самата военна министърка, след като кабинетът одобри мисията на Бундесвера срещу ИД.

Как в крайна сметка трябва да се подхожда към Башар Асад? От началото на сирийската гражданска война преди близо пет години, сирийският диктатор постоянно се опитва да се представи като възможен съюзник на Запада в борбата срещу джихадисткия терор. За последен път това стана ден след кървавите атентати в Париж от 13-ти ноември. "Още преди три години предупредихме какво би могло да се случи в Европа", заяви той пред телевизия "Europe 1". "За съжаление отговорните в ЕС тогава не пожелаха да ни послушат. Безсмислено е само да се правят декларации срещу тероризма, срещу него трябва да се води борба", каза още сирийският президент.
"Ще ги изличим от лицето на земята"

Възгледите на европейските политици и експертите по сигурността по този въпрос са сходни. "Ще ги изличим от лицето на земята, ще ги убием", е казал съветник на президента Оланд, цитиран от вестник "Le Monde". Изданието цитира и друг източник, според когото, за тази цел било оправдано да се използват всякакви средства. "Ще провеждаме акции на тайните служби, за които няма да може да ни се търси публична отговорност", е казал въпросният източник, който твърди, че президентът Оланд е изцяло съгласен с тази стратегия. По нея имало единодушие, постигнато още преди атентатите в Париж. "Le Monde" я публикува в началото на ноември, само дни преди кървавите атаки.

След тях натискът за успех в борбата срещу терористите стана още по-силен. Ето, че от над две седмици насам президентът Оланд се опитва да състави международна коалиция срещу ИД. Най-голямата пречка пред това начинание е самият Башар Асад, независимо от постоянните му опити да се представи като част от решението на проблема. Дори и след атентатите в Париж, Франция не е готова да "работи" със сирийския президент. "От една страна французите принципно могат да си представят известно сътрудничество със сирийската армия, но само ако Асад преди това предаде командването на армията", поясни френският външен министър Лоран Фабиюс пред "France Inter" и добави категорично: "С Асад подобно нещо е невъзможно."

Германското правителство, което смята да се включи в борбата срещу ИД с разузнавателни самолети и до 1200 свои военнослужещи, отдавна има позиция относно Асад. Въпреки това дискусията дали битката срещу терористите може да бъде спечелена без подкрепата на сирийския диктатор продължава. "Единствените сухопътни войски, на които може да се разчита в региона, са тези на Асад", заяви бившият дипломат и ръководител на Мюнхенската конференция по проблемите на сигурността Волфганг Ишингер, цитиран от "Ханделсблат". Затова на първо време Западът трябвало да преглътне "горчивия залък Асад".

"Асад обаче е един изключително горчив и отровен залък", коментира "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ), обяснявайки, че самият Асад дълго е оставял джихадистите да действат на воля. Така те са можели да воюват и срещу неговите собствени противници от светската опозиция. Същевременно Асад успял да се представи пред Запада като по-малкото зло - в сравнение с ИД, пише ФАЦ. Изданието предупреждава, че ако си сътрудничи с Асад, Западът щял да зашлеви плесница на тази светска опозиция, която се бори срещу сирийския президент от повече от четири години насам и дава скъпи жертви.

Непредвидими рискове

Обвързването с Асад изглежда немислимо и поради това, че то би предизвикало трудно предвидими рискове. Не бива да се забравя, че в Сирия активно се намеси и най-ангажираният партньор на Асад – Русия. Тя действа особено радикално срещу всички противници на Асад, включително и срещу светската опозиция, без да я е грижа за защитата на цивилното население. През последните дни руските военновъздушни сили атакуваха позиции на джихадисти в провинция Идлиб, при които, според съобщения в медиите, са загинали и десетки цивилни граждани.

Сирийските ВВС пък са хвърлили т.нар. варелни бомби над Дарая, западно от Дамаск. Целта е с тези бомби да се причинят максимално големи разрушения. Медиите твърдят, че само през 2015 жертви на подобни нападения от страна на армията на Асад са станали 3000 души.

С безогледните си действия срещу населението, Асад рискува да постигне обратното на онова, което твърди, че желае – а именно: унищожаването на ИД. "Варелните бомби" на Асад тласкат все повече обикновени граждани в ръцете на джихадистите.

Точно затова евентуалното сътрудничество с Асад е въпрос не само от морално, но и от стратегическо значение за Запада. Ако стане партньор на един режим, който не е загрижен за оцеляването на собствения си народ, Западът ще се прости с уважението на целия регион, и то далеч отвъд сирийските граници. В този случай голяма част от арабската общественост ще обвини Запада, че отново става партньор на един престъпен диктатор.
DW