Турция получи щедри обещания от Брюксел. Под едно условие: да спира бежанците. Защо сделката изглежда несигурна и безпринципна? И какво послание изпрати Меркел на новите членки на ЕС малко преди този план да бъде приет?

Още тази седмица Турция и държавите от ЕС ще продължат обсъждането на плана за действие, приет в неделя в Брюксел. А по-идната седмица предстои нова среща на високо равнище.

Турция трябва да ограничи потока от бежанци към Европа, а в отплата ще получи визови облекчения и ускорена перспектива за членство в ЕС - така звучи планът за действие, изготвен на срещата между ЕС и Турция, провела се в Брюксел. И двете страни обявиха резултатите за голям успех, но в Европа се чуват и доста скептични коментари. Дали Евросъюзът наистина е "паднал на колене" пред Анкара заради бежанците? Дали Брюксел наистина "поднася еврочленството на златен поднос" и предлага на Турция "мед и масло", както пишат турските коментатори?

В досегашния си вид този план за действие е по-скоро уравнение с много неизвестни. Брюксел наистина обещава на турците безвизов режим от октомври 2016, както и три милиарда евро за бежанците, отваряне на нови глави в предсъединителните преговори и съживяване на енергийното сътрудничество. Но тези обещания са под условие: Турция да спре бежанците. От своя страна и самата Турция поставя своето обещание за бежанците под насрещното условие: Брюксел да докаже на дело, че има сериозни намерения за евроинтеграцията на Турция. Казано накратко: двете страни взаимно се държат в шах.
Дали това е само прагматизъм?

Тази игра не е много красива и дори изглежда отчасти безпринципна. Ангела Меркел като негласен лидер на ЕС изведнъж се отказа от дългогодишните си възражения срещу приемането на Турция, а заедно с останалите лидери съответно омаловажи ключовия досега въпрос за правовата държава и свободата на словото в мюсюлманската страна. Дали това е само прагматизъм в една трудна ситуация или пък граничи с паниката? И не е ли лицемерие, питат се тукашните коментатори, докато ЕНП (в която членуват християндемократите на Меркел!) отново се обяви против членството на Турция.

Големите отстъпки, обещавани от ЕС, са добре дошли за турските лидери Ердоган и Давутоглу. Те ги използват, за да увеличават и без това прекомерното си политическо могъщество в Турция, чиито граждани гледат на Европа като на Обетована земя, където вече живеят милиони техни роднини и приятели. Макар че, в интерес на истината, нагласите в Турция към евентуалното еврочленство са противоречиви. Турците масово свързват Европа с благоденствие, но през последните години поизгубиха надежда. Днес по-малко от 50 процента се изказват за влизане в ЕС. Бизнесът в Турция пък мощно подкрепя присъединяването, а управляващата Партия на справедливостта и развитието е раздвоена между тези две позиции.

В крайна сметка обаче е важно друго: според мнозинството европейски наблюдатели, независимо от сегашните реверанси на Брюксел към Анкара, Турция все още е твърде далеч от еврочленството. В същото време самият Евросъюз преживява най-тежката криза в досегашната си история. Преди началото на срещата с Турция в Брюксел германската канцлерка събра осем еврочленки на предварително съвещание за бежанците. Някои коментатори побързаха да обявят, че ЕС се връща към идеята за ядро и периферия, а други направо прогнозираха предстоящото му разпадане. Последната прогноза е силно преувеличена, но опасността е реална. И явно тъкмо тази опасност накара Меркел да събере първо държавите-съмишленички в кризата с бежанците. След като най-вече еврочленките от Средна и Източна Европа не искат нито бежанци, нито квоти за тяхното разпределение, Германия логично предпочете да обсъди без тях възможностите.

Важно послание към новите в ЕС

Така Ангела Меркел им изпрати обаче и ясно съобщение, което можем да си преведем по следния начин: ако продължавате да цепите Евросъюза, утре Брюксел може да ви спре парите, т.е. еврофондовете, които са изключително важни за средно- и източноевропейците. Тъкмо те получават от ЕС много повече пари, отколкото внасят. Но и по тази тема е трудно да се каже кой е по-прав и кой ще надделее. Защото в отговор на неизречената заплаха за парите, средно- и източноевропейците пък казват: Меркел отвори границите, сега тя да се оправя някак, но без нас. Какво ще излезе накрая – това май никой не може да прогнозира.

Сигурно е обаче едно: на бежанците и мигрантите им предстоят трудна зима и негостоприемни времена.

Съвместно с БНТ DW