Никоя война, никой икономически проблем и никоя криза не са толкова важни днес, колкото защитата на световния климат, твърди Барбара Везел и апелира за смелост и отказ от национални егоизми.

Отново започва глобалният пазарлък около опазването на климата. Сега става дума за това да бъде записана допустима граница за затоплянето на атмосферата от максимум два градуса и всички държави в света да се съобразяват с тази цел! Учените казват, че по-този начин могат поне отчасти да бъдат забавени най-неблагоприятните последици от климатичните промени. Последният опит да бъде постигната тази цел се провали катастрофално през 2009 година в Копенхаген. Оттогава насам цари застой.

Метеоролозите бият тревога

2015 година беше най-горещата година от началото на метеорологичните измервания. Учените регистрираха катастрофални валежи в Китай и Южна Америка, урагани с рекордни щети на Филипините, а редица острови в Тихия океан са застрашените от потъване. Само хора, които отказват да се замислят, предпочитайки да си затварят очите пред очевидното, все още оспорват факта, че общото ни бъдеще е застрашено от драматичните промени в климата.

За съжаление към тази категория хора спада и Републиканската партия в САЩ. Президентът Барак Обама обаче гледа на един евентуален бъдещ договор за защита на климата като на част от политическото си наследство. Дори и Китай, който междувременно е най-големият в света причинител на замърсявания в атмосферата, сега е готов поне да обяви, че ще намали въглеродния двуокис в атмосферата.
В навечерието на конференцията в Париж, над 170 държави се ангажираха с лични обещания за защита на климата. Това обаче не е повод за прекален оптимизъм. Дори да бъдат спазени всички обещания, земната атмосфера ще се затопли с близо три градуса. А това е прекалено много, твърдят учените. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун вече обяви, че поетите задължения не се достатъчни. Това означава, че преговорите са затормозени още от самото начало.

Има и редица други проблеми. САЩ например могат да сключат споразумение само като договореност на доброволни начала. Доминираният от републиканците Конгрес може да блокира всеки международно обвързващ договор, а това е сериозна пречка. Освен това не са ясни и отделните позиции на участниците в конференцията. Как ще се държи бързоразвиваща се Индия? Дали развиващите се страни ще получат достатъчно пари от индустриалните нации, за да увеличат усилията си за опазване на климата? Неясни остават и редица други въпроси.

Успехът на тази конференция зависи от безброй детайли, от добрата воля на всички участници и от способността на френските домакини да постигнат чудо в търсенето на компромис. Французите вече свършиха доста работа и вероятно ги изпълва с истинска ярост това, че страна като Полша в последния момент заема блокадна позиция, само поради това, че във Варшава се е сменило правителството.

Оставете националите егоизми!

Би трябвало да е ясно на всички, че на конференцията в Париж вече няма място за национални егоизми, защото става дума за бъдещето на човечеството, а не за полските въгледобивни мини. Но това е само един пример от дългия списък с проблеми и национални мераци, които могат да опропастят успеха на преговорите.

Всички метафори за цъкащи часовници, чиито стрелки показват 12 без пет, са просто изтъркани.Тази климатична конференция е длъжна да постигне съществен напредък в защитата на климата, защото от времето на Споразумението в Киото изминаха вече близо 20 изгубени години! С нарастващо отчаяние ни се иска да апелираме къмправителствените ръководители в Париж: Никоя война, никой икономически проблем, бежанска криза или която и да е друга тема не е толкова важна, колкото тази за климата. Така че, по дяволите, размърдайте се най-сетне!
DW