Може ли една „коалиция от нежелаещи" да победи един необикновен противник като „Ислямска държава"? Франсоа Оланд е длъжен да покаже, че познава поуките от войните в Ирак и Афганистан, твърди в коментара си Б. Ригерт.

Вътрешно-политически Франсоа Оланд досега беше смятан за слаб президент. Терористичните атентати в Париж преди две седмици неволно му наложиха нова роля. Сега той трябва да демонстрира сила, да докаже, че е президент, който е готов да защити французите, влизайки във война с терористите от „Ислямска държава" /ИД/. Тъкмо това той потвърди в речта си по време на траурната церемония в памет на жертвите в Париж. Оланд няма друг избор, защото разтърсените от терора французи очакват това от него, а и защото е притиснат от консервативната партия на Никола Саркози, както и от крайнодесния Национален фронт на Марин льо Пен.

Само за седмица Оланд успя изненадващо ефективно да сглоби коалиция от страни, които всъщност са изпълнени със силни колебания. Трудно е да се каже колко трайна ще се окаже тя. Във всеки случай, блицвизитите на френския президент във Вашингтон и Москва, както и разговорите му в Париж му помогнаха да си осигури солидарността на международната общност, както и известни обещания за конкретна военна подкрепа. Великобритания по всяка вероятност ще се включи и във въздушните нападения срещу ИД в Сирия. Италия също обеща повече подкрепа. Оланд може дори да разчита на военна помощ от Германия. Канцлерката Меркел заяви, че страната е готова да изпрати в Сирия разузнавателни самолети "Торнадо".

Коалицията по интереси придобива очертания

Подкрепена с доста обтекаема резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която позволява да се предприемат "всички необходими мерки" в борбата срещу ИД, Франция сега е в състояние да изкове коалиция срещу "Ислямска държава". Партньорите в този засега формално необявен съюз имат твърде различни интереси в Сирия, а и изобщо, но те имат обща цел. Заплахата от ИД засяга всички, включително Русия и Турция, поради което в скоро време са възможни общи действия, които ще отслабят терористите.
Те обаче не могат да бъдат победени от коалиция, която се е споразумяла единствено за нанасянето на въздушни удари. Ислямският тероризъм не е обикновен военен противник, който може да се надвие само с военна сила, приложена в определен регион. В случая става дума за идеология, а това е добре известно и на Франсоа Оланд. Това е перверзно учение, създало терористични клетки и в Афганистан, Северна Африка, Нигерия, както и в много страни от Западна Европа.

Засилените въздушни удари на Франция, САЩ и Русия срещу ИД в Рака не могат да предотвратят нови терористични атаки в Париж, Брюксел, Хановер или където и да било другаде. Тази борба ще бъде продължителна и ще изисква много сили. Тя започна още през 2001 г. след терористичните нападения в Ню Йорк и Вашингтон, продължи с окупирането на Афганистан и Ирак и все още не е довела до желания резултат. Точно обратното, тъкмо войната срещу Ирак провокира раждането на ИД, защото именно сред развалините на режима на Саддам се зароди ядрото на тази терористична армия.

Има ли план за бъдещето?

Ето защо е важно френският президент не само да изкове военна коалиция, а и да създаде концепция за времето след това. Какво ще стане в Сирия и в Ирак, когато ИД бъде прогонена оттам? Ще съществува ли изобщо държавата Сирия? И кой би могъл да я оглави? Досегашният лидер Асад или някое ново формирование от средите на разпокъсаната опозиция, със или без кюрдите? Всички тези въпроси засега съзнателно се изтласкват на заден план, за да не застрашат създаването на коалиция срещу ислямистите. Отговорите обаче трябва да бъдат намерени още преди въпросната коалиция да се впусне във военни действия. В противен случай ще се окаже, че не сме си извлекли никакви поуки от Афганистан и Ирак.

САЩ искат отстраняването на Асад. Русия не желае това, но иска унищожаването на ИД. Турция иска да се отърве от Асад и същевременно води борба срещу кюрдските бунтовници, които обаче са подкрепяни от други съюзници в НАТО. Германия иска да участва в борбата срещу ИД, като обещава да изпрати повече военни инструктори в Ирак и дори разузнавателни самолети в Сирия, но пък не желае коалиционното обвързване с Русия да доведе до евентуални отстъпки по отношение на украинската криза. Оланд, който се нуждае от бърз успех, няма особени скрупули спрямо Русия: той с готовност приема подкрепата на Москва, още повече, че американският президент му се вижда твърде колеблив. Обама изключва изпращането на сухопътни части в Сирия и окупирането на тамошни територии. А и повечето коалиционни партньори в твърде нестабилния съюз са против подобно нещо.

Вместо за климата, светът говори за антитерористичната борба

Напреженията между Русия и Турция след свалянето на руски изтребител ескалираха вербално, но на практика последиците не са значителни. Франсоа Оланд трябва да се възползва от благоприятния момент, който му предлага започващата днес /30 ноември/ в Париж Международна конференция за климата. Там френският президент ще разговаря с Ердоган и с Путин, събирайки ги отново на обща маса за преговори. Оланд ще разговаря освен това с представителите на Саудитска Арабия и Иран за ролята им в сирийската гражданска война, както и за подкрепата, която те оказват на различни терористични групи. Френският президент има всички шансове да укрепи неформалната досега коалиция срещу ИД. Точно това той обеща на французите. И точно по това ще бъде оценяван.
DW