Македония пропуска вече само бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, влизащи от Гърция. За останалите мигранти обаче границата е затворена. За протеста им срещу новата гранична политика разказва репортаж от Идомени.

Мохамед Абдул-Кадир седи край малък лагерен огън. Децата му спят недалеч от него върху картонени кашони. От три дена те са в бежанския лагер в Идомени в Гърция, намиращ се на по-малко от 25 метра от македонската граница. Докато Мохамед чака, сирийци, афганистанци и иракчани вече са се отправили към Германия, Швеция, или Австрия. Абдул Кадир идва от Сомалия. Затова и властите не му разрешават да прекоси границата. Миналата седмица Македония, Сърбия и Хърватия започнаха да пропускат само бежанци от определени конфликтни региони през границите си. А Сомалия не влиза в списъка на "конфликтните зони". "Имах ресторант и не исках да сътруднича на милициите Ал Шабаб. И те ме пребиха с приклади. На другия ден казах на семейството, че трябва да се махаме от Сомалия", разказва той. Абдул Кадир е на път с група от 45 други сомалийци. Затворената граница ги изправя пред нова ситуация. Не само че не могат да продължат, но и се чувстват дискриминирани спрямо другите бежанци. Властите не ги допускат и до отоплямите палатки.

"От 25 години в Сомалия се води гражданска война. Но това не интересува никого. Нали човешките права са за всички. Всеки има право на по-добър живот. Никой няма право да ни казва: не сте сирийци, тоест нямате човешки права", негодува сомалийкият журналист Абдирашид Ал Малин, който помага на доброволни начала в бежанския лагер.

Мениджърът на лагера на Върховния комисарият на ООН за бежанците Лука Гуанцироли казва, че всеки ден през границата с Македония преминават между 4 000 и 6 000 бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан. Според новите правила, бежанците от други държави нямат право да пресичат границата. Затова те чакат търпеливо в лагера в Идомени. От миналата седмица лагерът може да приема 1 000 души повече. Сега в него могат да се подслонят до 2 500 души, казва Гуанцироли. Въпреки това много бежанци спят на открито върху кашони извън лагера. Непрекъсното пристигат автобуси с нови бежанци. "Това е транзитен център, а не бежански лагер. И не е приспособен за подслон на толкова много хора. Ние търсим сега ново място, където хората да бъдат настанени за по-дълго време", казва Гуанцироли.

[За Машен Адине и приятелката му Махшид Деракшен от Иран няма връщане назад]

За Машен Адине и приятелката му Махшид Деракшен от Иран няма връщане назад

Кой е бежанец?

Най-голямата част от бежанците идват от Иран и Пакистан. Другите са от Бангладеш, Египет, Буркина Фасо, Мароко и Непал. Всяка от групите има причина за своето бягство. Едни бягат от авторитарни режими, други - от икономическата мизерия в родните им страни. Всеки ден някоя група протестира, за да обърне внимание на своята ситуация. "Хората, които управляват нашата страна не са в състояние да управляват и едно село", казва 27-годишният архитект от Иран Машен Адине. Неговата приятелка Махшид Деракшан е на 21 години и е преподавала танци в Техеран. Тя обаче е трябвало да преподава тайно, защото правителството не разрешава танцови училища. "Щяха да ме хвърлят в затвора", казва тя.

Друга иранчанка, която не иска да споменава името си, разказва, че я изключили от курса по информатика, защото приела християнството. Преди една година избягала в Турция и работела на черно. През ноември се върнала в Иран, защото баща ѝ получил инфаркт.
[Ако при нас беше сигурно, нямаше да сме тук, казва бежанец от Пакистан]

"Ако при нас беше сигурно, нямаше да сме тук", казва бежанец от Пакистан

Властите научават за завръщането ѝ и я арестуват. "Биха ме, докато паднах в несвяст. Свестих се в полицейския участък. Семейството ми плати, за да ме измъкне от ареста", разказва тя. Младата жена владее четири езика и иска да завърши следването си. В Техаран обаче това било невъзможно. Тя иска да подаде молба за убежище заедно със сестра си. Властите закрили адвокатска й кантора, след като разбрали, че помага на ирански жени при бракоразводни дела. "Иран е хубава страна. но не е за жени. Да се надяваме, че в следващия си живот няма да бъда жена", споделя тя.

Търсенето продължава

Фалшифицираните паспорти са особено търсени. Много ирански граждани възнамеряват да си купят на черно иракски паспорти за около 50 евро, за да могат да продължат пътуването си. Други пък си изпускат нервите. Както един млад иранец, който се опитва да си пререже вените по време поредния протест в неделя. Македонски полицай успява да измъкне от ръцете му бръснарското ножче в последния момент.

И докато хиляди т. нар. "икономически мигранти" очакват съдбата си в лагера в Игумени, други търсят нови пътища към Западна Европа. В неделя вечерта половината от сомалийската група се качва на автобус за Солун. На въпроса накъде са се запътили, те отговарят: "Към някое друго място".

DW