Нито контингенти, нито горни граници могат да решат проблема с бежанците. Това, което трябва да направи Германия, е да върне контрола над границата си. Само така ще успее да въведе ред в сегашния хаос, смята Ф. Щайнер.
Стане ли дума за решаване на кризата с бежанците, на политическата сцена в Берлин започват да хвърлят димки. Дали някой все още си спомня за т.нар. транзитни зони за бежанци, около които се разгоряха такива страсти само преди четири седмици? Ето, че сега се появи нова магическа формулировка - "контингентно решение". Идеята, която идва от социалдемократите, не е нова. Тя дори се прилага в практиката още от 2013 година, само дето това решение засега обхваща смешния брой от едва 20 000 сирийски бежанци. Новият демарш на социалдемократите всъщност идва в отговор на предложението на ХСС за "горна граница" на политическото убежище в Германия, което лидерът на по-малката християнска партия прокарва вече от няколко месеца.
Разбира се, "контингентното решение" е балсам за социалдемократическите души, защото такъв вариант изглежда по-хуманен в сравнение със случващото се от лятото насам в Егейско море и по Балканския маршрут. Противно на всички очаквания, с настъпването на зимата броят на бежанците не само не намалява, но дори се увеличава. По Коледа можем да очакваме доста неприятни картини. Защото скоро някъде в ничията земя между две държави със сигурност ще има и измръзнали бежанци.
Дефектите на контингентите и горните граници
Да, идеята за контингенти наистина изглежда красива, стига осъществяването ѝ да отговаря на името, т.е. да се определят квоти за бежанци от лагерите в Турция, Ливан и Йордания, които автоматично получават билет за Германия. Тогава тези хора биха могли просто да си платят полета до Федералната република, вместо с парите си да пълнят гушата на престъпните каналджии, а по този начин – както вече знаем – да участват и във финансирането на терористите от "Ислямска държава". Освен това, ако наистина даде зелена светлина за такъв проект, Германия ще има и възможността да подбира най-нуждаещите се бежанци. С други думи – най-вече жени и деца, които уж винаги трябва да бъдат спасявани първи. А не преимуществено млади мъже!
Само че и "контингентът", и "горната граница" имат два вродени дефекта. Дефект № 1: Какво правим, когато горната граница се достигне или контингентът бъде изчерпан? Нима просто ще започнем да връщаме всички останали? И мигар след случилото се през последните месеци някои наистина вярва, че тези хора просто току-тъй ще се върнат обратно?
Дефект № 2: Като имаме предвид измеренията на проблема, чисто националните решения очевидно вече не са приложими. Отделните държави са отчайващо безпомощни – в Германия го усещаме вече от доста време. А тъй като Европа е длъжна да спазва собствените си стандарти, включително и по отношение на бежанците, то тя трябва да стори нещо повече от това просто да вдигне палатки из някакви безлюдни земи и да раздава храна на мигрантите. В момента обаче европейците са безнадеждно изпокарани. И нито една държава от ЕС не иска да следва курса на Германия за неограничено приемане на бежанци. Ангела Меркел се намира в тотална изолация.
В момента изход от кризата не се вижда. Германия би трябвало да предприеме поне една първа крачка и да си възвърне контрола над собствената граница. Понеже всичко друго означава загуба на държавност. А който няма държавност, него вече никой не го взима насериозно – нито собствените граждани, нито дори онези, които търсят убежище.
Нека направим едно важно уточнение: да контролираш границите си не означава, че ги затваряш! Това означава други неща. Например: да пускаш само хора с валидни и нефалшифицирани паспорти. Това не нарушава човешките им права, не нарушава и Конвенцията за бежанците, доколкото тези хора са били в безопасност още далеч преди германската граница, а самата Германия не граничи с кризисни или воюващи страни. Това означава още, че връщани трябва да бъдат включително и онези, които са решили по пътя да изхвърлят документите си с надеждата, че това ще удължи процедурата по даване на убежище в Германия.
Има ли Берлин смелост да го направи?
Само държава, която опазва собствената си граница, може убедително да настоява пред партньорите за надеждно опазване на общите граници на Европа. Опазване, за което отговарят държавите от ЕС. Та защо само Турция да се занимава с тази сложна задача? Разбира се, че тясната ивица в Егейско море може да бъде затворена. И който твърди обратното, прави за посмешище не само НАТО, където членуват повечето държави от ЕС и Турция.
Контролирането на външната граница означава и друго: да си готов да хванеш лодките с бежанци и да ги върнеш обратно в изходното пристанище. Само че такива кадри не са за харесване. Кадри с хора, които се отбраняват, плачат и крещят. Който обаче не е готов да направи тази крачка, не бива да говори нито за "контингенти", нито за "горна граница". Защото и двете няма да сработят.
DW
