Всички, които недоволстват от действията на Меркел в бежанската криза и дори се заиграват с мисълта за нейното оттегляне, трябва да осъзнаят, че без Меркел ЕС

е загубен. Единствено тя е в състояние да брани целостта му.

Да, функционерите на управляващите партии в Германия са длъжни да говорят с Меркел за недоволството и протестите на партийната база срещу нейните действия. През цялото ѝ управление няма друг проблем, който да е засягал тъй директно германците, както кризата с бежанците. И понеже германците мразят безредието, в страната логично се надига призивът към правителството по един или друг начин да възстанови контрола си над събитията. Но би било безотговорно и много опасно, ако точно в тази ситуация се подхване дебат за оттеглянето на Меркел от канцлерския пост.

Защото в днешна Европа Ангела Меркел е просто незаменима. Причината за това не се крие в някакви нейни извънредни лидерски таланти, не. Просто в момента в ЕС няма друг политик, който иска и може да защитава общия ни проект.
В Европа стана неуютно

Британците вече отдавна са се отписали от ЕС, а референдумът през 2017 само формално ще утвърди излизането им. Във Франция Франсоа Оланд е и си остава слаб президент, който не смее да подкрепи Меркел по въпроса за бежанците - от страх, че това ще предизвика подем на десните националисти от „Националния фронт". Тази реакция е симптоматична за случващото се и в други европейски страни. В Австрия, Швеция, Финландия и Дания десните популисти също се надигат и поставят под натиск управляващите коалиции. В Испания избори ще се проведат по Коледа, в Португалия управлява правителство без мнозинство, а в Италия премиерът Матео Ренци засега се справя някак с вълната от бежанци, но по принцип смята, че това е германски проблем. А Гърция, която не може да реши дори собствените си проблеми, трайно е вдигнала ръце и не е в състояние да се справи с потока от бежанци, прииждащи от Турция.

Още по-страшно става, когато човек извърне поглед към Източна Европа. В Полша на власт дойдоха десните консерватори, чийто лидер Ярослав Качински ръси срещу мигрантите от Близкия Изток идиотски клевети, от които би се засрамил дори някой неофашист. За дребния унгарски диктатор Виктор Орбан вече всичко е казано. Със своите огради и кучета-пазачи той е пътеводна звезда за всички популисти. Чехи и словаци, сърби, хървати и българи - накъдето и да погледнеш, все страни, които не желаят да поемат отговорност дори за онези бежанци, които биха им се паднали след едно справедливо разпределение на тежестта.

Осъзнайте какво губим!

Навред в Европа се надигат национализъм и егоизъм. И сякаш никой не се замисля какво би означавало разпадането на ЕС за всяка една от тези страни. Защото и датчани и поляци, и италианци и британци ще преживеят истинска икономическа катастрофа, а международното им значение направо ще се срине, ако заложат тротиловите шашки под европейския проект. Да не говорим пък какво ще се случи на бедните източноевропейци, когато им спрат милиардите от европейския бюджет, когато се затворят границите и отпадне тъй изгодната за тях свободна търговия с богатите западни съседи. Тази опасност е съвсем реална, но правителствата в много европейски столици очевидно не го осъзнават. Иначе нямаше да се държат като деца, които си играят с кутийка кибрит.

Гръмогласните оплаквания от лошото състояние на ЕС открай време са част от всекидневието в Брюксел. В момента обаче те изобщо не са преувеличени, уви. Най-тежкото изпитание за европейското единство от Втората световна война насам съвпада с трайната слабост на политическия персонал и с разпадането и поляризацията на политическия пейзаж. И тъкмо Ангела Меркел се оказва последният вълнолом. Тя първа разпозна глобалните измерения на кризата с бежанците, докато в същото време мнозина други продължават да вярват, че могат да се изолират от проблема с помощта на бодлива тел. Германската канцлерка е в момента единственият човек, който може да преведе ЕС през най-голямото му културно и социално изпитание от неговото основаване насам. Ако Меркел се провали - както у дома си в Германия, така и в кръга на 28-те държави-членки - тогава и Европа ще се провали. А за правителствените партии в Берлин това означава едно: сега е моментът да ѝ подсилят гърба. И да се откажат от опасните игрички около политическото бъдеще на канцлерката.

DW