В страната на Ердоган

Бляскавият победител в Турция е човек, който всъщност не би трябвало да има нещо общо с парламентарните избори. Но методите на Ердоган за овладяване на властта подписват и собствената му присъда, пише М. Мартенс във ФАЦ.

 

За втори път през тази година турците бяха призовани да избират нов парламент. И двата пъти централна роля в тях изигра една личност, която всъщност не би трябвало да има нещо общо с парламентарни избори: президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган. Той успя силно да ограничи влиянието на военните, както подобава за една демокрация, но в същото време превърна съдебната власт в своя маша. Включително и поради това Ердоган има основание да се опасява от загуба на власт. Тази власт сега се крепи на услужливи прокурори и съдии, чиито гротескни присъди и разпореждания му служат за разправа с опонентите. Най-последният пример в това отношение видяхме в края на октомври, когато противозаконно беше конфискувано имуществото на една опозиционна медийна група. Разрешението беше издадено от същия съдия, който преди време по нареждане на Ердоган нареди да се ограничи достъпът до Туитър – само защото на най-мощния политик в Анкара не му се харесваха публикуваните там разкрития за корупция сред управляващите.

Подкопавайки правовата държава, Ердоган обаче сам се превърна в заложник на една система, от която няма изход. Ако неговите политически опоненти овладеят съдебната система, те ще проявят срещу Ердоган същата безогледност, с която той сега се разправя с опозицията. В арената на турската политика просто няма място за по-слабите.

За да се подобри ситуацията в Турция, най-напред трябва да се реформира най-важната политическа партия в страната. Тези парламентарни избори потвърдиха, че в обозримо време Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ще остане първа политическа сила. В близките години тя ще бъде неотделима част от формулата на властта - няма как да е иначе. Ако обаче ПСР не желае или не успее да се еманципира от Ердоган, тя ще отпадне от битката за демократизирането на страната. Никой в тази партия не е достатъчно силен, за да се изправи сам срещу Ердоган, но съществува една групичка около бившия държавен глава Абдуллах Гюл и някогашния заместник на Ердоган - Бюлент Арънч, която би могла да поведе такава битка. Ако тя не събере кураж за подобно нещо, Партията на справедливостта и развитието ще западне и деградира до нещо като апарат за задържане на властта. По този път тя е вече ужасяващо напреднала, повличайки със себе си и цялата страна.

 

 

Михаел Мартенс, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

www.faz.net

Всички права запазени.

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Станете почитател на Класа