Благодатната почва, върху която избуя режимът на Виктор Янукович, още дава плодове в Украйна. Коментар на Райнхард Везер във ФАЦ.

Проведените миналата неделя местни избори в Украйна не получиха най-добрата оценка от наблюдателите на ОССЕ за вота. След дипломатичната и приятелска констатация, че в общи линии изборите са преминали при спазване на демократичните стандарти, следва дълъг списък със съществени недостатъци: много от решенията на местните избирателни комисии са били непрозрачни и политически мотивирани; влиятелни икономически групировки са доминирали изборната борба; цялата информационна кампания е била платена практически от самите кандидати или от хора, които стоят зад тях. В много избирателни секции е имало заплахи и нападения срещу сътрудници на избирателните комисии, кандидати и критични журналисти. Както изглежда, няма голяма разлика от времето на революцията на Майдан през февруари 2014 година. Което не е никак изненадващо.

Привидният плурализъм

Протестите доведоха до свалянето на режима на Виктор Янукович, но те не премахнаха хранителната среда, в която той процъфтя. Възникналата през 90-те години клика от бивши съветски функционери, корумпирани държавни служители, бизнесмени и престъпници, която си присвои държавата и икономиката, продължава да съществува във всички политически сили.
От една страна това е израз на конкурентната борба между олигарсите. За прокарването на собствените си интереси, те държат свои медии и партии и на практика създадоха един "привиден плурализъм" и се подсигуряват, като внедряват свои хора в целия политически спектър. След свалянето на техния "кръстник" в президентството, тази политическа джунгла расте още по-буйно, отколкото преди. Малките и големи олигарси сега имат повече свобода и повече шансове за развитие при новото разпределение на постовете. Те обаче носят и по-голям риск в станалата непредсказуема политическа борба. За разлика от времето на Янукович, сега няма никой, който се опитва да манипулира систематично изборите в цялата страна в една посока.

Оттук и цялата безкомпромисност, с която се води битката за местните органи на властта, и цялото недоверие, което лъха от нея: партиите и политиците вече не се оценяват по техните изявления, защото на тях се гледа като на проекти на един или друг олигарх. Новите закони не отразяват фактическите аспекти, а се свързват с нечии нечисти интереси зад тях. В такава една среда, обвиненията в корупция са едновременно евтино и действено средство в борбата срещу политическите противници. Често най-гръмките обвинения отправят тези, които имат най-лоша репутация. Така те се оказват с най-добрите шансове, след като всички са еднакво очернени.

Многото нюанси на "чистото" и "мръсното"

Това е украинският свят, в който президентът Петро Порошенко и премиерът Арсений Яценюк трябва да се доказват. Това е един свят, който двамата добре познават, защото са израснали в него. Както впрочем и всички, които имат необходимия опит и ресурси, за да променят нещо в Украйна. И двамата нямат друг избор, освен постоянно да се съюзяват със съмнителни личности. Като се започне от някои министри и се премине през парламентарните фракции, за да се стигне чак до политическите партньори на регионално и местно равнище. Въпросът е, как трябва да бъдат разбирани тези странни съюзи? Като доказателство за това, че нищо не се променя или като неминуеми междинни стъпки по пътя към истинските реформи?

Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото между "чистите" и "мръсните" има много нюанси. Кой би се наел отвън да отсъжда дали някой омърсил се в реално съществуващото украинско блато не иска да има добра репутация? Все пак има и индикации, че произлязлото от революцията на площад Майдан украинско ръководство се е заело насериозно. Това се конкретните политически и икономически мерки, при които вече се забелязват и известни успехи. Към тях спадат регулирането на криминализирания банков сектор, реорганизацията на енергийния сектор, полицейската реформа и прохождащата реформа на правосъдната система. При това правителството може да разчита на подкрепата на изключително жизненото и конструктивно гражданско общество, с чиято помощ може да озапти олигарсите.

Съществуват противоречиви сигнали за това дали правителството действително иска това. Украйна се бори със самата себе си. И сега, когато оръжията на руския агресор в безнадеждната война в Донбас мълчат, Украйна има шанс да спечели тази борба.

Райнхард Везер, FAZ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main