Европа трябва спешно да намери дълготрайно решение на бежанската криза. Не само заради хората, търсещи убежище, а и заради своето собствено оцеляване.

В противен случай краят на ЕС в сегашния му вид ще се окаже неминуeм.

В рамките на вчерашната среща на върха в Брюксел, правителствените ръководители на държавите по балканския маршрут на бежанците най-после успяха да се споразумеят около каталог със спешни мерки за действия - само че едва след огромен натиск, безкрайни взаимни обвинения и заплахи. Но и това е нещо! Планът за прекратяване на срамния хаос около бежанците беше почти силово прокаран от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Поради този факт именно той е и "героят на вечерта".

Преди да се стигне до споразумението, шефовете на балканските държави в продължение на часове си отправяха какви ли не взаимни упреци и обвинения. Те осъзнаха твърде късно сериозността на положението и нуждата от спешни действия. Все пак ставаше дума не само за мерки, които да подобрят катастрофалната хуманитарна ситуация на десетките хиляди бежанци, но и за такива, които да спрат фаталното разединение в ЕС.
Срещи след срещи, но без резултат

Ако планът на Юнкер сега не бъде изпълнен - и то в най-кратък срок, доверието към правителствата, а и към самата Еврокомисия ще се срине. Защото през последните няколко седмици се проведоха редица извънредни срещи на върха, чиито решения обаче си останаха само на хартия.

Сегашният план за спешни действия е последният шанс да се овладее възмутителното положение по балканския маршрут на бежанците. Същински пробив ще е, ако наистина възникнат 100 000 места за тяхното временно подслоняване и регистриране. Това би означавало и край на сегашното прехвърляне на отговорности и обвинения между държавите.

Ключова роля в това отношение се пада на Гърция, която е в самото начало на бежанските маршрути към Западна Европа. Досега обаче тя не предприемаше почти нищо, за да изпълни задълженията си. Кресливите извинения, че страната се намира в икономическа криза, както и че вината всъщност била на Турция, са абсолютно неприемливи. Премиерът Ципрас е длъжен да действа. Неслучайно ЕС му напомни, че страната му изцяло зависи от финансовите помощи на европейците.

И поведението на други европейски членки е неприемливо. Циничната позиция на унгарския премиер Виктор Орбан например, че ще наблюдава отстрани сегашните трудности на ЕС, тъй като родината му вече не е основна транзитна страна за бежанците, справедливо му докара безброй упреци и критики. И на него европейците заявиха в прав текст, че не може да си позволи подобно поведение, след като страната му е сред основните получатели на европейски помощи.

В крайна сметка има и морални граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Изолирането, свиването в собствената черупка, издигането на стени – ЕС просто не може да си позволи подобно поведение. Това беше ясно подчертано по време на извънредната среща на върха в Брюксел. Но колко ли дълго ще оцелее тази мъчително съживена европейска солидарност?

Последната среща, разбира се, няма да реши кризата по балканския маршрут, нито ще спре притока на бежанци. В най-добрия случай тя ще направи условията за бежанците малко по-хуманни, а преминаването им от Гърция до Германия – малко по-организирано.

Проблемът с европейските граници

И тъкмо тук се крие и най-големият проблем за канцлерката Меркел: ежедневно в Германия ще продължават да пристигат по няколко хиляди бежанци. Защото докато външните граници на ЕС отново започнат да бъдат пазени както трябва, а бежанците да бъдат регистрирани още в Италия или Гърция, откъдето да бъдат и връщани онези, които нямат право на убежище, ще минат седмици, ако не и месеци. Докато Турция се включи в това сътрудничество ще минат още няколко месеца. Дали обаче Германия и Меркел ще издържат толкова дълго на подобен натиск?

Балканският маршрут ще съществува дотогава, докато Германия и някои други западно- и северноевропейски страни в края на веригата продължават да приемат бежанци. Ако Германия или Австрия обаче затворят своите граници, на Балканите ще настане невъобразим хаос. Затова някои европейски държави неприкрито заплашиха Меркел, че и те могат да затворят границите си. Въпросните държави са убедени, че именно германската канцлерка е отговорна за масивния приток на бежанци. Стигне ли се наистина до подобно затваряне на граници, краят на ЕС в досегашния му вид ще се окаже неминуем.

В най-добрия случай решенията от миналата нощ дават на европейците само временна отсрочка. Затова е нужно незабавно да се пристъпи към изработването на по-дългосрочно решение – не само заради бежанците, а и заради оцеляването на самата Европа.

DW