Големите медии в Германия май прикриват нещо: насилията и престъпленията, извършени от бежанци, почти не намират място в новините. А това само усилва ксенофобията, смята политологът Клаус Шрьодер.
Шрьодер, който е изследвал проблемите на Обединението и проявите на ксенофобия в Германия, твърди, че сред малка част от хората в източните провинции е останала силно вкоренена традицията от времената на ГДР да се отхвърля всичко чуждо и да се реагира със завист към онези, които са постигнали нещо в живота: „Това малцинство не успя да свикне и да разбере демократичните правила на живот в едно свободно общество, то отхвърля многообразието и с носталгия се стреми към общество, в което всички са еднакво богати или по-скоро еднакво бедни. Такава "хомогенност" съществуваше по времето на ГДР. В почти всички бивши комунистически страни се наблюдават подобни тенденции", твърди политологът и пояснява:
„Хората в тези страни бяха силно изолирани от света по времето на социализма, те нямаха възможност да опознаят чуждото; част от тях и днес поставят бариера пред всичко непознато. В крайна сметка ГДР беше държава, тоталитарно управлявана от 1933 до 1989 година, докато в Западна Германия се установи демокрация през 1949 година. Вярно е, че и западногерманците навремето изпитваха трудности с първите гастарбайтери, пристигнали през 60-те години.
Впоследствие обаче те видяха, че могат добре да се разбират с тях, защото това са хора като всички останали. Подобно нещо така и не се случи в бившата ГДР. Там също имаше чуждестранни работници по договори, но те бяха изолирани от останалото население в общежития, а контактите им с гражданите на ГДР бяха нежелателни. В страната имаше и войници на Червената армия, с които хората обаче също нямаха никакъв контакт.
Как тогава да се научат на нормални отношения към чужденците? А след Обединението на Германия в източните провинции имаше социални катаклизми. Хората бяха обзети от несигурност и не знаеха как да се справят с новата ситуация. Сега те също се страхуват, че отново се изправят пред нещо, с което не могат да се справят. Този страх подхранва радикални движения като Пегида. Не мога да кажа, че всички участници в Пегида са расисти, десни екстремисти и ксенофоби. Твърдото ядро на движението - може би, но останалите са просто объркани и обезкуражени граждани, които не знаят как да се справят в този нов свят.
Според политолога Шрьодер, социалната завист играе значима роля и днес, когато става дума за отношението към бежанците и кандидатите за убежище. Просто непоносимо е, казва той, че тъкмо хората, които в голяма степен оцеляват благодарение на социалните помощи и подкрепата, оказвана от Западна Германия вече в продължение на 25 години, сега обвиняват пристигащите бежанци за това, че някой трябва да ги издържа.
А каква роля играят медиите в тази връзка? Може би те се държат прекалено политически коректно в контекста на сегашната ситуация, в която от всички страни се говори за необходимост от „култура на гостоприемството"? Клаус Шрьодер тук задава риторичен въпрос: „Политически коректно - да, но по отношение на кого? Вижте какво стана наскоро: в два лагера се стигна до насилия, при които едни бежанци убиха други.Тежко ранен беше и един германски гражданин с нож.
Големите, национални медии в Германия обаче почти не споменаха за тези инциденти, както и за останалите престъпления и насилия, извършени от страна на кандидати за убежище. В резултат на това у хората започва да се надига подозрението, че медиите съзнателно премълчават тези факти – а това още повече разгаря злостните дискусии в социалните мрежи.
По тези проблеми трябва да се води открита обществена дискусия. Трябва да се обясняват причините за всичко ставащо днес, но нищо не бива да се табуизира. Не бива да попадаме в капана на десните екстремисти, които твърдят, че медиите премълчават някои неща, за да предотвратят създаването на определени настроения. Трябва открито да се говори и за проблемите, с които Германия неминуемо ще се сблъска в бъдеще. А онези, които сега твърдят, че няма да има такива проблеми, просто лъжат.
DW
