Европейската общност вече не е нито общност, нито европейска. Тя наблюдава безпомощно бежанската криза и няма никакви идеи за решаването на проблема. Колко още драми ни трябват, за да се задействаме, пита Кай Кюстнер?
Какво ли си казва Европа всяка сутрин пред огледалото? Дали тя все още се поздравява така: "Добро утро, горда носителко на Нобеловата награда за мир!"? Или може би вече не обича да се гледа в огледалото? Факт е, че Европа е изправена пред най-голямото предизвикателство в своята следвоенна история. И нейната безпомощност е изключително тревожна, а за самите бежанци - дори опасна за живота.
Преди месец Унгария шокира всички, когато реши да използва бодлива тел и сълзотворен газ срещу хората, търсещи убежище. Сега пък Словения мобилизира армията си срещу бежанците. Правозащитните организации наричат подобно отношение "унизително за човека". В същото време в Германия едно движение, нарекло се "Пегида", показва грозното си провокиращо и подстрекаващо лице.
Още колко драми ни трябват?
Проблемът е в това, че по отношение на бежанската криза ЕС напредва като охлюв - и то напук на многобройните срещи на върха. Европейската общност вече не прилича нито на общност, нито пък на нещо европейско. Добър пример за това са както опасността от нова "балканизация" на Балканите, така и фактът, че в тази трудна ситуация всяка отделна страна разчита само на себе си.
Още колко драми й трябват на Европа? Кога най-после ще разберем, че само справедливите и задължителните квоти за разпределение на бежанците могат да внесат поне малко ред в сегашния хаос? Квотите са не само израз на солидарност. Те биха могли да накарат бежанците, стигнали до Турция, да се замислят сериозно над въпроса дали искат да рискуват и да продължат към Западна Европа, при положение, че по силата на квотите биха могли да бъдат изпратени например в Латвия.
Нужна ни е още повече Европа
В момента Западът изобщо не създава впечатлението, че е способен да отстрани причините за бежанската вълна, т.е. да сложи край на войната в Сирия и другите конфликтни райони. Точно поради тази причина всички ние трябва да знаем, че това, от което се нуждаем в момента, е още повече Европа. Няма никаква друга алтернатива.
Какво още трябва да се случи, за да разберат някои европейски страни, че бежанците от Афганистан са и техни бежанци? През последните 10 години ЕС така и не успя да наложи мир в Хиндукуш. Освен това богата Европа е приела едва 15 процента от търсещите сигурност и убежище хора в световен мащаб. Много по-бедни страни като Йордания, Ливан и Турция са приели значително повече бежанци, отколкото Европа.
Колко изследвания още трябва да направят икономистите, за да повярват всички в ЕС, че мигрантите са единственият шанс на застаряващите европейски общества и техните икономики?
Ако Европа не проумее всичко това, много скоро вече няма да звучи никак достоверно, когато критикува други страни за нарушения на човешките права. И тогава наистина ще трябва да престане да се поглежда сутрин в огледалото...
DW
