Едно от най-големите зверства на 20 век е масовото избиване на комунисти в Индонезия. Оттогава са изминали 50 години, но индонезийското правителство

и до днес премълчава истината за него.

Пред президентския дворец в центъра на Джакарта са се събрали 60 демонстранти. Всички те слушат внимателно думите, които се разнасят от мегафона. Един от тях поставя на уличното платно бели пластмасови черепи.

От близо осем години насам всеки четвъртък жертвите на някогашните преследвания срещу комунисти се събират на това място. "Това е нашата борба за справедливост. Всеки четвъртък сме тук", казва 84-годишният Куснендар. Той е прекарал 14 години от живота си в затвора на остров Буру при нечовешки условия. Куснендар далеч не е бил единственият. Навремето стотици хиляди други политически затворници са били задържани без съд и присъда - само защото са били членове или симпатизанти на Комунистическата партия на Индонезия, обвинявана в извършването на преврат на 1. октомври 1965 година. В действителност превратът е организиран и извършен от нейния лидер Аидит и малка група, състояща се от доверени негови хора.
Режимът на Сухарто оставя дълбоки следи

Прозападно настроеният антикомунист генерал Сухарто, който управлява Индонезия до 1998, използва преврата като претекст, за да изкорени комунизма в страната. Навремето комунистическата партия наброява 20 милиона членове и в нея Сухарто вижда сериозна заплаха за управлението си. Това го кара да предприеме драстични мерки: най-малко 500 000 души са систематично избити, а близо един милион - хвърлени в затворите. Впоследствие в паспортите на излезлите на свобода жертви е отбелязано, че те са бивши политически затворници, поради което те остават и без работа.

Прогапандата на режима на Сухарто е оставила дълбоки следи - и до ден-днешен властите не са изпълнили исканията на жертвите за изясняване на събитията от миналото и изплащане на обезщетения.

През 1965 година Ади от Суматра е убил хиляди комунисти и продължава да е убеден в правотата си: "Военните престъпления се дефинират от победителите. Аз съм победител и не могат да ме съдят за това", казва Ади в документалния филм на Джошуа Опенхаймер "Акт на убийство".

Учебниците по история мълчат

През 2012 година индонезийската комисия по правата на човека публикува доклад, в който за пръв път официално се признава, че при преследванията на комунисти са извършени престъпления против човечеството. Само че правителството в Джакарта и до днес не е удовлетворило искането за създаването на съд за човешките права, който да наложи наказания за престъпленията. Председателят на комисията по човешките права Кхолис, който е участвал в изработването на доклада, казва: "Съсипва ме това, че не мога да направя повече, но в правителството няма много хора, които са готови да поемат риск. Заговори ли някой по тази тема, рискува кариерата си."

Повече смелост проявява Рушди Мастура, кметът на град Палу. Като представител на властта единствено той през 2013 публично се извинява на жертвите от 1965. "Това беше мой дълг. Аз също се числя към извършителите, направихме непростима грешка. Днес трябва най-после да се застъпим за възвръщане на достойнството на жертвите", казва Мастура. Междувременно неговият град е разработил осигурено по-добро медицинско обслужване и интеграция като пълноценни граждани на обществото.

Само че в Индонезия често липсва разбиране за положението на жертвите на гоненията отпреди 50 години. Защото много индонезийци изобщо не са и чували за това престъпление. В часовете по история в училищата тази тема не се споменава.
DW