"Промяна не очаквам" - Нобеловата лауереатка за литература Светлана Алексиевич разказва за реакцията на официален Минск към наградата й и за потреса си от всичко онова, което става днес в Путинова Русия.

Ден след като получи Нобеловата награда за литература, беларуската писателка Светлана Алексиевич пристигна в Берлин на среща с германски журналисти. Представителите на германските медии обаче се интересуваха повече от страховете на беларусите, от събитията в Русия и Украйна, отколкото от романите на Алексиевич. Явно политиката вълнува журналистите повече от литературата. Същото се отнася и до Нобеловата лауреатка.

Закъснели поздравления

"Честно казано, бях удивена, но той намери сили в себе си и надмогна негативното си отношение към мен", заяви Светлана Алексиевич в отговор на въпроса на кореспондента на ДВ за закъснялото поздравление на беларуския президент. Лукашенко поздрави писателката цели шест часа след официалното присъждане на Нобеловата наградата.

Писателката, която дълги години е опонент на беларуския президент, смята промяната в отношението на Лукашенко за тактически ход. "Мисля, че това е свързано с факта, че Русия престана да му дава пари и с това, че иска да разположи нова военновъздушна база в Беларус. Лукашенко се дърпа, но не защото действително е против. Той просто се пазари", заяви Светлана Алексиевич. Според нея, това е "известна игра" на беларуския президент -когато отношенията с Русия се обтегнат, той се обръща към Европа. "В това време там се сменя ръководството. На власт идват нови хора, които си мислят, че ще надхитрят Лукашенко. Вече пет пъти ставаме свидетели на тази игра".

Светлана Алексиевич пояснява, че в такива периоди властите в Беларус не закачат опозицията и търпят инакомислещите. Тя не вярва, че Нобеловата награда за литература на практика ще промени отношението на властите към нея. Същите тези власти години наред не разрешаваха публикуването на нейните книги. "Аз имам много международни отличия, но това никога не е оказвало влияние върху нашата власт", казва Светлана Алексиевич. Реакциите на обикновените хора са ѝ по-скъпи от поздравленията на чиновниците. "Те излизаха на улицата, плачеха, прегръщаха се. Някои бяха успели да купят и цветя. Бях разтърсена. Разбрах, че тази унизена и забравена страна, която живее във вечен страх, е имала нужда от някакъв символ, от някакво чудо", казва тя.

Разочарование от човешката природа

Между другото и официална Москва също не бързаше с поздравленията към пишещата на руски език писателка. Поздрави я министърът на културата, но висшето ръководство предпочете да си замълчи. "На първата пресконференция след съобщението за присъждането на наградата аз казах, че Украйна е окупирана. И цялата любов на Путин и Медведев на часа се изпари", казва Алексиевич.

По време на срещата с германските журналисти Светлана Алексиевич неведнъж спомена за своята умора и разочарование. "От 30 години се занимавам с живота на обикновения съветски човек, но не мога да си обясня защо обществото, което през 1990-те години мечтаеше за свобода, е готово да се върне назад. Обикновеният човек днес мутира. Той иска шенгенска виза, малък автомобил, екскурзия в Египет и съветска власт", сподели Алексиевич.

Светлана Алексиевич е особено силно потресена от ставащото в Русия. "Превъзраждането на Путин и на интелигенцията, това, че мнозина по подобие на него станаха държавници и властници, е голям шок за мен и ме изпълва с разочарование от човешката природа", казва писателката. Тя смята, че на "измамения" и "ограбен" руски народ не му остава нищо друго, освен да вярва в своето величие. "Навред се шири еснафското мнение, че Русия я унижават, че околовръст дебнат врагове. И ителигенцията също се поддаде на това мнение", казва носителката на най-престижната литературна награда.

"Не е възможно да се разговаря с хората"

Светлана Алексиевич разказва как разхождайки се из Москва, срещнала бедно облечена жена с плакат, на който било написано, че е време да бъдат наказани националните предатели. Алексиевич попитала жената, кои са националните предатели. " Ами тези, дето са против Путин и които са за "хохлите" (така наричат украинците), отговорила жената. Тя не искала и да чуе за санкциите, заявявайки, че "и преди сме живели без пармезан. Ще преживеем и сега."

"Най-главното е, че днес не е възможно да се разговаря с хората. И работата не е в Путин, а в това, че всеки руснак носи в себе си по едно късче Путин. Поне сред 86 процента от руснаците", заключава Светлана Алексиевич.
DW