Въпреки че много експерти считат подписването на споразумението за Trans-Pacific сътрудничество (TPP) като ефикасна мярка за подкопаване на икономическата доминация на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион, Китай в действителност, като че не се засяга твърде много от този договор, насърчаван от САЩ, информираThe Global Post.
Дванадесет от страните от Тихоокеанския басейн подписаха тази седмица споразумението за икономическо партньорство TPP. Въпреки, че все още конгресите на страните трябва да го одобрят, може да се каже, че TPP е "най-голямото регионално търговско споразумение в историята", пише журналистката Алисън Джаксън за The Global Post.
Страните-членки на TPP заедно представляват 40% от световния БВП, но още по-изненадващо е, че те го правят без участието на Китай. Има много хора, които, подобно на американския президент Барак Обама, виждат това като опит да се "лимитира" неговата "икономическа и политическа сила" в региона, докато реалността е, че на Китай просто не е необходим TPP казва журналистката.
„Китай поддържа свои собствени споразумения за свободна търговия с 15 страни в региона на Азия и Тихия океан, включително с половината от членовете на TPP - Австралия, Нова Зеландия, Чили, Перу, Сингапур, Бруней и Виетнам," обяснява Джаксън. И това е нещо, което отваря пътя на Китай, за " някои от ползите з а членовете на TPP", като избягването на вносните тарифи.
Но дори и без да е член на TPP, Китай вече има значително влияние не само в Азиатско-тихоокеанския регион, но и по света, тъй като е ключов член на Световната търговска организация, в допълнение към постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, обяснява тя. Не трябва да забравяме, че Китай създаде и контролира Банка за нвестиции в азиатската инфраструктура (EBIT), която е неговата собствена алтернатива на Световната банка, както и Азиатската банка за развитие, чиито основни акционери са САЩ и Япония.
Китай може самостоятелно да се превърне в един от водещите инвеститори в международен план през 2020 г. В действителност, в някои страни, като Бангладеш и Пакистан, вече инвестира повече от Международния валутен фонд.