Такова нещо не се е случвало досега - една награда за цялото население на една страна. Удостояването на Маршаловите острови с алтернативната Нобелова награда е правилно и заслужено, изтъква в коментара си Мартин Муно.
От 30. ноември около 53 000 души имат право да се назовават носители на Нобелова награда или най-малкото почетни носители на алтернативната Нобелова награда. Цялото население на Маршаловите острови и външният министър Тони де Брум получават алтернативната Нобелова награда за дългогодишната си борба за ядрено разоръжаване, наред с една правозащитничка от Уганда и един италиански лекар. Макар да нямат никаква институционална връзка с обичайните награди, алтернативните Нобелови награди всяка година насочват погледа ни към неизвестни герои, възправили се срещу крещящата несправедливост на забравени от медиите места.
53 000 души получават наградата , която всъщност се нарича "Rigth Livelihood Award" (Награда за правилен начин на живот). В сравнение с 850-те души, които от 1901 година са носители на "нормалната" Нобелова награда, броят на носителите на алтернативната награда изглежда гротескно голям. Човек дори е склонен да говори за инфлация на отличията. Въпреки това удостояването на 53 000 души с алтернативната Нобелова награда е правилно.
Хвърлени в ядрения яд
Маршаловите острови са райско кътче в Микронезия. Те са невероятно красиви. Някои от тях вече са обезлюдени и са застрашени от изчезване. Между 1946 и 1958 година САЩ извършват 23 ядрени опита край Маршаловите острови. На 1. март 1954 година в атола Бикини е взривена една от най-мощните водородни бомби, хиляди пъти по-мощна от атомната бомба, хвърлена над Хирошима. Тя оставя кратер с диаметър от 2 километра. По този повод американският комик Боб Хоуп казва следното: "След като войната приключи, ние намерихме единственото място на земята, което не беше засегнато от нея и го хвърлихме в ядрения ад". 167 жители се принудени да напуснат атола Бикини, биват многократно биват насилствено преселвани и през 1968 година американското правителство им разрешава да се завърнат в родината си. През 1978 година те окончателно напускат атола поради високото радиоактивно замърсяване. И до днес раковите заболявания са най-честата причина за високата смъртност сред някогашните му обитатели.
Застрашени от изчезване
Може да стане и още по-лошо. Маршаловите острови са сериозно застрашени и от климатичните промени. Докато на много места политици и експерти само дискутират климатичните промени в климатизирани конгресни зали на чашка студено питие, жителите на Маршаловите острови са конфронтирани с продължитилни суши, недостиг на питейна вода и покачващо се морско ниво. Съществува реална опасност много от островите да изчезнат в морето.
Маршаловите острови със своите 53 000 жители са райско кътче в Микронезия. Но и райско кътче, обречено на смърт. Те показват какво може да стане в най-лошия случай в глобален мащаб: самите ние да унищожим нашата земя от глупост, алчност и корист. 53 000 души разбраха това и активно се борят срещу разпространението на ядрените оръжия и климатичните промени. И ние трябва да се поучим от тях, за да не дойде момент, в който алтернативната Нобелова награда да бъде присъдена на десетте милиарда жители на застрашената от колапс Земя.
DW
