Бежанската криза допълнително усложни трудните отношения между някои съседни държави в Югоизточна Европа. Граници се блокират, издига се бодлива тел, а се задават и избори.

Тонът в последно време беше крайно остър. „Сърбия и Унгария подготвят комплот срещу Хърватия" – в това например е убеден хърватският премиер Зоран Миланович. Той обвини сръбските власти, че искали да се отърват от бежанците и затова направлявали всички, които вървят по балканския маршрут, към Хърватия. Досега там са влезли близо 85 000 бежанци, по-голямата част от които обаче малко по-късно бяха отпратени към унгарската или словенската граници. Въпреки това Миланович твърди, че неговата малка страна е претоварена и ядосано заяви: „Хърватите няма да позволят да ги правят на глупаци!" После той разпореди да бъде затворена границата към Сърбия за сръбски превозни средства. Съвсем между другото Миланович обяви, че Сърбия била „нефункционираща" и „случайна" държава, а сръбските политически лидери бяха наречени „еднодневки".

Примитивизъм, обиди, изнервеност

Премиерът на Сърбия Александър Вучич на свой ред обяви тези приказки за „нецивилизовани", „ненормални" и „сърбофобски". Той на свой ред разпореди да бъде блокирана границата към Хърватия, а сръбското външно министерство сравни днешна Хърватия с едновремешния фашистки режим на Усташите от времето на Втората световна война. Сръбските медии пък наричаха хърватския премиер „фашист" и „идиот".

На хърватското предложение към Сърбия да изпраща част от бежанците към Унгария, правителството в Будапеща реагира с протестна нота срещу Загреб. Като условие за нормализирането на отношенията Будапеща постави искането за смяна на властта в Хърватия. Паралелно с това унгарското правителство започна да строи ограда по границата с Хърватия, след като току-що бе завършило преграждането на унгарско-сръбската граница. Съвсем между другото Будапеща оповести, че смята да изгради ограда от бодлива тел и към Словения. Малката алпийска държава, която също като Унгария е част от Шенгенското пространство, протестира на висок глас, оповестявайки в същото време, че има намерение да връща обратно в Хърватия онези бежанци, които идват оттам без валидни документи за самоличност.

Правителствата не могат да се справят

Нажежените настроения показват най-вече това, че правителствата в региона не могат да се справят с притока на бежанци, казва Сандро Кнежевич от Института за развитие и международна политика в Загреб. „Всички те са поставени под голям натиск, независимо от политическите си ориентации. Когато някой не може да се справи с една ситуация, а тези правителства са именно в такава позиция, той обикновено си търси виновник и го атакува. Тъкмо това правят сега правителствата от региона", казва Кнежевич. „След като не могат да окажат влияние на развитието на бежанската криза, те се опитват с популистки мерки поне да покажат, че владеят политическата ситуация в региона", добавя той

Регионът все още не се е нормализирал, независимо че изминаха 20 години от края на войните в бивша Югославия, казва Александър Попов от сръбската НПО Център за регионална политика в Нови Сад.

"Само една искра и всичко отново може да пламне", казва той. Всички държави от Западните Балкани се намират в икономическа криза, безработицата е висока, най-вече сред младите хора. Политическите отношения между бившите военни врагове са твърде крехки. „Има много нерешени въпроси, които могат да бъдат инструментализирани с вътрешнополитическа цел и това се прави постоянно", казва Попов.

Щети за икономиката

Онова, което от дълги години функционира до голяма степен нормално в региона, са икономическите отношения. Тези връзки бяха създадени още по времето на бивша Югославия и остават с важна роля и днес. Словенската битова техника например е много популярна в Хърватия или Сърбия, а една от най-големите търговски вериги за хранителни стоки в Сърбия е собственост на хърватски предприемач. Хърватия продава в Сърбия стоки за около 500 милиона евро всяка година.

"Предприемачите веднага изчислиха загубите си от затварянето на границите", казва Попов. В Сърбия предполагат, че досегашните щети ще са около 10 до 15 милиона евро, в Хърватия загубите също няма да са малки. „Затова икономиката ще оказва натиск над политиците, за да ги вразуми, така че да не вредят повече на собствените си граждани", смята сръбският експерт.

Силни напрежения между Сърбия и Хърватия

Въпреки това напреженията ще си останат силни, предполага Жарко Пуховски, политолог от Загреб. Защото от една страна ще трябва да се намери решение на бежанската криза, а от друга – премиерът–социалдмократ Миланович се намира под засиления натиск на десни и националистически сили в сегашната предизборна ситуация. Това го кара да се профилира като патриот и дееспособен политик. А подобно нещо в Хърватия може да стане само за сметка на Сърбия".

Междувременно положението по границите малко се поуспокои. Но все пак през хърватско-сръбската граница преминават по около 5000 до 6000 бежанци на ден. А хърватският премиер Миланович заяви съвсем недвусмислено: „Ако Сърбия не промени своята политика спрямо бежанците, ще затворим границите отново – този път – херметически." В Хърватия изборите за нов парламент са през ноември.

DW