В Русия не обичат да говорят за бъдещето. Там властите предпочитат да се връщат към миналото. Те най-старателно подбират само онези спомени, които отклоняват вниманието на хората от настоящите проблеми на страната им.
В Русия не е модерно да се говори за бъдещето. Даже и правителството се отказа от тригодишния бюджет и преминава на едногодишно планиране. Явно страната се бои да гледа надалеч. Сякаш погледът към бъдещите 365 дни е напълно достатъчен. За по-нататък може би няма нужда да се мисли.
На руснаците не им остава нищо друго освен да се ровят в миналото. Да си припомнят стари обиди. Да се кланят на стари вождове. И първият сред тях е Йосиф Джугашвили или просто Сталин. Ако следим внимателно действията на сегашните руски власти, то стигаме до извода, че от всички епохи в развитието на Съветския съюз сегашните управници са избрали за себе си като пример за подражание именно ерата на Сталин.
Сталин крачи из страната
Парадоксално е, че анексирането на Крим, която Москва разглеждаше като "пробивен проект за бъдещето", окончателно обърна съзнанието на руснаците към миналото. В посткримската реалност руското правителство престана да формира държавен бюджет за три години и фактически се отказа от експертните прогнози. В същата тази действителност една след друга се раждат инициативи за издигане на паметници на Сталин. През септември един такъв триметров "вожд на народите" се появи на територията на частния месокомбинат в Марий Ел. Коментаторите, които не спадат към поклонниците на Сталин, горчиво се шегуват, че кланицата на месокомбината е най-подходящото място за издигане на паметник на диктатора, по чието време бяха изпратени на заколение хиляди невинни хора.
Обръщайки погледа на обществото към миналото, властите в Русия подбират само онези спомени, за които вероятно смятат, че могат да отклонят вниманието от сегашния застой. Такива са и Хрушчовското "размразяване" и "черпакът" от късната Брежневска епоха. Властите предлагат на обществото да търси алтернатива на сегашната безнадежност в "пробивните проекти" от миналото.
Руските коментатори, изпитващи носталгия по Сталин, много обичат да повтарят следния цитат, приписван на Чърчил: "Сталин пое Русия с рало, а я остави с атомна бомба". Дори и да се съгласим с това крайно спорно становище, не бива да забравяме на каква цена беше създадена атомната бомба, а с нея и цялата тежка промишленост на Съветския съюз. Те бяха създадени от ръцете на стотици хиляди затворници, на чийто делник не биха завидели и робите.
Припомняне на "хубавините"
Точно заради това настоящите руски власти предпочитат да гледат на Сталинистката епоха като на технология, а не като на идеология. Те влагат много усилия за постепенното забвение на "ефективната работа" на системата ГУЛАГ. Показателна в този случай е историята с вече закрития частен музей "Перм-36". На негово място се настани експозиция, подредена от специалистите на Федералната служба за изпълняване на наказанията, която вместо да показва унизителната система на съветските лагери прославя тежкия труд на тези, които са ги охранявали.
Междувременно "бащата на народите" отдавна е престанал да бъде светец - за жалост на някои негови последователи, плъзнали из страната с фалшиви икони с неговото изображение. Руснаците си остават потребителско общество и постепенно превръщат бившия вожд в търговска марка. Москва е осеяна с матрьошки, кутийки и чинийки за чаени чаши с изображението на мустакатия генералисимус. На голям интерес се радват и табакерите.
В тази връзка си заслужава да се отбележи една от последните новости за Сталин, която не само промива мозъците, но почиства и зъбите. В Ялта започнаха да продават четки за зъби с ликовете на съветските вождове. И така докато властите продават Сталин на руснаците като лекарство срещу бъдещето, обикновените търговци в Ялта го търгуват като средство срещу кариес. Вероятно скоро на пазара ще се появят и клечки за зъби "от вожда". Но нали съвременните руснаци не са преминали през "благото" на системата ГУЛАГ! А и в крайна сметка това са си техните зъби. Могат да ги почистват както си искат.
DW
