Що за странни кандидати имат Републиканците за президентските избори през 2016 година? Почти никой от тях не разбира от политика. Но май тъкмо това се харесва на голяма част от американците. Поради една проста причина.

Най-сетне да се появи някой, който да е наясно с нещата. Или поне да твърди, че е наясно. Винаги гласовит и самоуверен, нахален дори. Цифрите, фактите и логичните аргументи не са стихията на Доналд Тръмп - предизборните речи на 69-годишния милиардер са пълни с въздух под налягане. Щом усети, че някоя телевизионна камера се обръща към него, той започва да повтаря като мантра, че и сега щял да спечели, защото винаги печелел. Мнозина в Америка силно се впечатляват от подобни уверения. Което се потвърждава и от факта, че към момента Тръмп води във всички предизборни анкети.

Без политици, моля!

На второ място е пенсионираният неврохирург Бен Карсън. Той е значително по-тих от Тръмп, а когато разяснява от какво е болна Америка в момента, по лицето му пробягва усмивка: държавната администрация била прекалено „затлъстяла" и затова докторът предписва данъчна диета. Евентуалните странични ефекти от лечението - например в сферите на образованието и екологията - не го вълнуват. Не го тревожи и фактът, че няма абсолютно никакво понятие от външна политика или от проблемите на сигурността. А тъкмо тези познания са изключително важни за един бъдещ президент на САЩ.

Карли Фиорина също няма никакъв политически опит. Но удивително много американци ценят тъкмо това. Иначе няма как да си обясним факта, че 60-годишната Фиорина изпреварва в анкетите редица утвърдени имена от редиците на Републиканците. В речите си тя се позовава на опита си като председател на Управителния съвет на „Хюлет Пакард". Истината обаче е, че тъкмо в тази си роля Фиорина преживя пълен провал. Защо тогава събира толкова много симпатии? И на какво се дължи досегашното успешно представяне на останалите кандидати без политически опит?

Отговорът е елементарен: американците са просто силно разочаровани от политическата класа, която вместо да приема важни закони, през последните години се занимаваше предимно със себе си. А заради блокадите, които си устройват в Конгреса Републиканци и Демократи, имиджът на двете партии пострада сериозно.

При това положение не е никак учудващо, че мнозина американци искат да видят нови лица в политиката. Тръмп и сие са за тях хора, с които свързват надеждите си за едно по-различно управление. Управление, което да е по-близо до гражданите.

Историята се повтаря?

Но дори и това да не се случи, човек поне има на какво да се смее. Доналд Тръмп например не го е грижа за никакви табута - той игнорира повелите на политическата коректност и не се въздържа от обиди по адрес на политическите си противници. Подобни палячовщини може и да провокират по някоя усмивка, но не решават проблемите - най-малкото пък в имиграционната политика.

Това не е някакъв нов феномен: хора, които нямат нищо общо с политиката, и друг път са правили опит да влязат в Белия дом. В началото на 1990-те години милиардерът Рос Перо обяви, че нито един лобист не можел да го купи. Тръмп сега се хвали със същото.

Дали историята няма да се повтори? През 1992 година Бил Клинтън стана президент, защото независимият кандидат Рос Перо разцепи консервативните сили в страната. Предстои да видим дали на изборите догодина Тръмп няма да изиграе същата роля.

DW