Проектът Европа не се е провалил. Но ЕС бързо трябва да реши какви ще са приоритетите му в бъдеще. Ето как би трябвало да изглежда "новата Европа", според италианския евродепутат Брандо Бенифей.

От 2011-та насам Европейският съюз е в клопката на еврокризата. Постигнатото болезнено единодушие за продължаване на спасителните мерки за Гърция затвори най-новата глава на тази актуална криза. Това обаче съвсем не означава, че тя е преодоляна. Докато не се намери отговор на решаващите въпроси за същността на Европа, няма да има и окончателно решение на кризата.

Най-важният въпрос за бъдещето на Европа засяга процеса на европейската интеграция. Дали ЕС трябва да продължи този процес или не? Днес това вече не е реторичен въпрос. Твърде много европейски граждани и партии смятат, че проектът Европа се е провалил. Или поне че неговите размери е трябвало да бъдат намалени радикално. Аз не споделям това становище. Напротив. Мисля, че една от основните причини за кризата в ЕС е неспособността за продължаване на интеграционния процес. Липсата на действителен фискален съюз и на обща индустриална и инвестиционна политика, както и непродуктивните мерки за икономии само удължиха и усложниха кризата. А така промениха и нейното естество.
Нужни са радикални реформи

В момента се сблъскваме с последиците от всички онези грешки, допуснати при изграждането на институционалната архитектура на ЕС - особено при общата европейска валута. Еврото не разполага с политически инструменти, за да може да се противопостави на структурното неравновесие. Погрешно е убеждението, че пазарите спонтанно ще се приспособят към ситуацията. Ето защо първата крачка към задълбочаване на европейската интеграция би трябвало да бъде създаването на нови инструменти за обща фискална политика. Това, разбира се, не означава само въвеждането на още повече обвързващи правила. В центъра на вниманието трябва да застане по-силното задължение за стопански ръст и инвестиции. В тази връзка трябва да бъдат осветлени и бюджетните правила. По-гъвкавото правило на ЕК при тълкуването на стабилизационния пакт и пакта за стопански ръст, както и планът на Жан-Клод Юнкер са нови елементи, които ще допринесат за положителна промяна. Това обаче далеч не е достатъчно. Европа има нужда от дълбоки и радикални реформи.

По какъв начин обаче може да бъде осъществен един такъв амбициозен и същевременно необходим проект? Все пак трябва да приемем, че задълбочената европейска интеграция може да бъде осъществена от малък брой страни. Точно затова смятам, че една "Европа на двете скорости" е единственият реалистичен път за осъществяването на този проект. В момента сред страните-членки така или иначе изглежда трудно да бъде постигнат консенсус за радикални решения.

От какво се нуждае "новата Европа"?

"Новата Европа" се нуждае от стабилен бюджетен ръст, по-силен мандат за Европейската централна банка и общ инвестиционен план. Европейският парламент и Европейската комисия би трябвало да играят още по-важна роля. Би трябвало да има истинска "европейска общественост" и по-силни европейски партии, които да работят съвместно с Европарламента и отвъд националните граници.

Факт е, че популистките и националистически движения са предизвикателство за целия ЕС. И той може да отговори на това предизвикателство само с единство: единна Европа, която е достатъчно силна, за да се противопостави на критиките, която е по-демократична и по-близка до гражданите си и която е в състояние да решава по-добре ежедневните проблеми на населението и да преодолява недоверието на хората.

В миналото Европа беше символ на напредъка и благосъстоянието. И този образ може да бъде съживен отново. Добър пример в тази насока е т.нар. "младежка гаранция", с чиято помощ ЕС се бори срещу безработицата сред младите европейци. Тя представлява солидна помощ за младите хора и създава един по-добър образ на Европа.

Погледнато и в по-широк мащаб, само единна Европа може да стане двигател за инвестиции и стопански ръст. Само така ЕС ще може да прокламира истинското значение на европейското гражданство, базиращо се на равноправие, откритост и благоденствие. По този начин опростенческите и архаични предложения на популистите и националистите в ЕС ще могат да бъдат спрени.

*Брандо Бенифей е италиански евродепутат от Демократичната партия. Със своите 29 години той е един от най-младите депутати в Европейския парламент.
DW