Едните смятат, че Балканите са хронично назадничави, а другите - че Западът е хронично арогантен. Но за това не се говори. Разменят се само комплименти. Така ще бъде и на започналия във Виена форум за Западните Балкани.

„Западни Балкани" е нещо като технически термин, който се употребява от 17 години насам. Това събирателно име обхваща държавите от бившата Югославия - без Словения, но плюс Албания. Един регион, който на Запад има лоша слава, също както и по-широкото определение „Балкани". И обратно - в тези страни самият Запад има не само почитатели. Зад този факт се крие дълга предистория, която днес произвежда добре познатите клишета: едните смятат, че Балканите са хронично назадничави, другите пък - че Западът е хронично арогантен и циничен.
Голямото лицемерие между Запада и Балканите
На срещата във Виена за тези клишета няма да се говори. Там всички ще се преструват, че просто повтарят Берлинската среща от миналата година, чиято цел беше по-бързото приобщаване на региона към ЕС и ускоряване на регионалното сътрудничество. Истината обаче е друга. Германия и останалите европейци нямат желание в обозримо бъдеще да приемат в ЕС тези недоправени и бедни държави. Но продължават неуморно да им повтарят формулировката, измислена още през 2003 година на срещата на върха на ЕС в Солун: „Бъдещето на балканските държави е в ЕС".
В западните столици отдавна се опасяват, че когато настъпи този момент, в ЕС ще влязат държави с твърде съмнителна бюджетна дисциплина по гръцки образец. Недай си Боже пък да се доберат до еврозоната! На Запад се страхуват още, че тези кандидати за членство също имат малцинства, които - подобно на много роми от България и Румъния днес - един ден ще предпочетат да живеят в Дортмунд, вместо у дома си, където са маргинализирани и ужасно бедни.
Вярно е и друго: двустранните отношения на Сърбия с Хърватия и с Босна и Херцеговина се влошиха още повече през последната година, а вина за това носят тамошните политици, които още не са в състояние да признаят фактите за войните през 1990-те години и да ги вградят в историческата си памет. Към това можем да добавим и следния парадокс: Евросъюзът дава пари за мисията EULEX, чиято цел е да помогне за изграждане на правова държава в европейския протекторат Косово, а в същото време много граждани на Косово търсят политическо убежище в Германия.
Нито една страна от Западните Балкани не е достигнала икономическото си равнище от 1989 година. Дори в новата еврочленка Хърватия от 2009 година насам икономиката се свива, а там, където стопанските показатели са малко по-добри - както е например в Черна гора и в Македония - структурите на властта, които се смятат за непогрешими, направо парализират политическия живот. А ако погледнем днешното положение в Босна и Херцеговина, с основание трябва да се запитаме: какво всъщност свърши там Западът за 20 години? Тази държава не може да се похвали нито с политическа стабилност, нито с работеща икономика.
Явно има някаква грешка - и то от двете страни на уравнението. В момента отношенията между Запада и Западните Балкани наистина приличат на някакъв безкраен валс, в който партньори са арогантността и назадничавостта.
Но за това не се говори. Разменят се само комплименти. Правят се малки стъпки, които после се представят като големи успехи. В същото време зад кулисите на срещата във Виена доминира една тема: бежанците. Представителите на балканските страни са разтревожени от хаоса по трасето между Гърция и Унгария: какво да правят държавите от Западните Балкани, които се оказват транзитни по маршрута на бежанците от една еврочленка (Гърция) към друга еврочленка (Унгария)? Германия пък поставя съвсем друг проблем: над 40% от кандидатите за политическо убежище в страната идват от Западните Балкани.
Европейският провал на Балканите
Но каквото и да излезе в крайна сметка от този сложен политически танц във Виена, Западните Балкани няма да получат очакваните нови икономически импулси. Според едно изследване на университета в Ница, до 2020 година регионът има нужда от поне 110 милиарда евро инвестиции. За такъв „помощен пакет" в Западна Европа няма консенсус. Така се получава порочен кръг: „Като не искаш да инвестираш при мен, аз пък ще ти дойда на крака".
Слабите държави, които имат икономически силни съседи, се нуждаят от наваксваща модернизация. Но за тази модернизация им трябва чужда помощ, най-вече финансова. В момента Германия и ЕС навярно с огорчение установяват, че инвестициите им в страните от Западните Балкани досега не са довели до никакво подобрение. Къде ли са сбъркали с тези инвестиции? Или са се хванали с неподходящи хора в съответните страни? Или пък са изпратили там неподходящи хора? И дали от тези ежегодни срещи има някакъв смисъл?
Пазарно-стопанските демокрации от Западна Европа определено положиха доста усилия. В региона се изляха много пари, макар че част от тях после се върнаха обратно към Западна Европа. Толкова много пари - и толкова малък напредък! Навярно това се дължи на тънката разлика между добрите намерения и наистина добрите действия.
От близо две десетилетия Западът е главният икономически и политически актьор на Западните Балкани. Но след провала на някогашна Югославия, сега в региона се очертава и провал на ЕС. Това е един предизвестен провал, за който обаче във Виена няма да стане дума. Но все някога тази дискусия трябва да се проведе, на всяка цена.

DW