И третото от четирите обвинения срещу Джулиан Асандж вече отпадна по давност. Четвъртото обвинение е в сила до 2020 г. Появяват се обаче все повече възражения срещу действията на шведското правосъдие.
Първата жертва на всяка война е истината. Джулиан Асандж и основаната от него платформа за разкрития Уикилийкс допринесоха съществено за разгласяването на някои неприятни истини за американските войни в Ирак и Афганистан. От 5 години насам самият Асандж се намира в състояние на война с шведското правосъдие. И битката отново се води в името на истината. Срещу него са повдигнати тежки обвинения – сексуален тормоз, принуда, изнасилване. Факт е, че двете тъжителки доброволно са правили секс с Асандж, без да се чувстват застрашени от него. Обвинението за изнасилване се крепи върху показанията на едната от двете жени, че след прекарана любовна нощ с него, в полусън тя била допълнително изнасилена от Асандж.
Една упорита прокурорка. Само упорита?
Странното е, че и до днес срещу Асандж няма повдигнато официално обвинение, процедурата отдавна тъпче на място във фазата на предварително разследване. Европейската заповед за арест срещу него служи единствено за призоваването му на разпит по повдигнатите от тъжителката обвинения.
Друг доказан факт е, че въпросните обвинения вече бяха отхвърлени от стокхолмската прокурорка Ева Фине като неоснователни. След това в случая се намесва прокурорка от Гьотеборг, която издава и въпросната европейска заповед за арест. Същата тази прокурорка обаче вече пета година отказва да разпита Асандж на което и да е място, извън Швеция. Тя отхвърля възможността за разпит чрез видеовръзка, както и чрез писмени показания. Чак през тази пролет прокурорката изяви готовност да разпита Асандж в Лондон – по всяка вероятност, защото адвокатите на Асандж внесоха неговото дело за разглеждане пред Върховния съд на Швеция. Ако прокурорката Ню не се беше съгласила на разпит в Лондон, тя по всяка вероятност щеше да загуби делото. Това предполага Николаос Газеас, експерт по международно наказателно право от Университета в Кьолн. Газеас казва още, че през изминалите години шведското правосъдие е разпитвало обвиняеми или свидетели в чужбина в общо 44 случая. Затова поведението на прокурорката Ню по случая с обвинението за изнасилване срещу Асандж е просто необяснимо. Тя има възможност да изясни обстоятелствата по случая, но не я използва и по този начин допринася за застоя на делото - факт, който кара обществеността да се съмнява в честния характер на съдебните действия.
Твърде неприятни истини за САЩ
В резултат - Асандж е лишен от свободата си вече над 1700 дни: първоначално той се намираше в самостоятелна килия в един британски затвор, след това – под домашен арест, а от три години насам – в изгнание в еквадорското посолство в Лондон. Оттогава насам посолството е под постоянна охрана, а това е струвало на британските данъкоплатци близо 17 милиона евро.
Какви са другите известни факти, свързани с Асандж? Той и основаната от него платформа Уикилийкс си спечелиха доста могъщи врагове – особено в САЩ и най-вече през 2010 година. На 5 април 2010 Уикилийкс публикува видеото "Колатерални убийци", в което се вижда как през юли 2007 от американски боен хеликоптер разстрелват 12 цивилни граждани, сред които и двама журналисти. През юли 2007 Уикилийкс публикува "Афганистанския дневник": близо 76 000 секретни документи, предимно фронтови съобщения, които рисуват една неподправена и доста мрачна картина на военните действия. Това стана в сътрудничество с международни медии като "Ню Йорк Таймс", "Гардиън" и сп. "Шпигел".
През октомври 2010 последва най-голямото публикуване на военни документи в историята на САЩ. От тях стана ясно, че американските военни са знаели за тежките издевателства и изтезанията над задържани в иракските затвори, но са си затваряли очите. Още тогава се е знаело и друго: че жертвите сред цивилното население са далеч повече, отколкото официално оповестените. В края на ноември 2010 последваха разкритията около посланическите депеши- поверителна комуникация между американските дипломатически представителства и външното министерство във Вашингтон. В тях можеше да се прочете как американските дипломати ръсят "любезности" по адрес на чуждестранни политици. Тогавашната външна министърка на САЩ Хилари Клинтън трябваше да положи доста усилия, за да замаже скандала. Само четири дни след публикуването на депешите беше издадена европейската заповед за арест на Асандж. На 7 декември Асандж доброволно се появи пред един полицейски участък, за да се предаде. В деня на задържането му британският "Индипендънт" писа, че САЩ и Швеция са започнали неформални преговори за предаването на Асандж на САЩ по обвинение срещу Уикилийкс.
Най-лесното обвинение: шпионаж
Страхът, че може да бъде предаден на САЩ, накара Асандж да потърси закрила в еквадорското посолство. И опасенията му съвсем не са неоснователни. Американските власти действат с голяма твърдост срещу хора, които издават и разгласяват тайни информации. Бившият американски ефрейтор Брадли Манинг, който беше идентифициран като източник на разкритията на Уикилийкс, беше осъден в края на 2013 г. на 35 години затвор. Още през юни 2013 "Ню Йорк Таймс" писа, че различни американски служби полагат сериозни усилия, за да подготвят срещу Асандж обвинение в шпионаж и заговор. Събрани били вече десетки хиляди страници доказателствен материал. При това Асандж, за разлика от Манинг или от Едуард Сноудън, никога не е работил за някоя американска служба. За да защити разкритията си, австралиецът се позовава на правата си като журналист и главен редактор на Уикилийкс.
Затова изгнанието на Асандж в еквадорското посолство вероятно няма да приключи, дори и Швеция да оттегли искането си да й бъде предаден австралиецът. Правните експерти предполагат, че за подобно развитие на нещата американците вероятно вече имат готово искане до британските власти за задържането и екстрадирането на Асандж. Впрочем, Джулиан Асандж сам предложи да бъде разпитан в Швеция, но при условие, че му гарантират, че няма да бъде предаден на САЩ. Тази гаранция обаче му бе отказана.
DW
