Евросъюзът се олюлява под напора на небивала мигрантска, предимно мюсюлманска вълна. Тя атакува богатия Запад главно от две страни: през отслабена от кризата Гърция и през италианските острови, разположени край бреговете на Либия - държава, "демократизирана" наскоро от НАТО с военна операция, довела до пълна анархия и разпадане на местните държавни структури.
В кабинетния си уют бюрократите от Брюксел не осъзнават колко е сериозен проблемът, нито могат да предложат някакви кардинални решения. Реакцията им се свежда до красиви думи за "европейска солидарност" и призиви за "съвместна решимост" в подхода към този въпрос.
До момента те са успели само да разделят между членките на ЕС имигрантите, пристигнали вече в Гърция и Италия, както и настанените в лагери из страните, граничещи с Евросъюза. Тази бюрократична делба впрочем се натъкна на много трудности.
Австрия и Унгария изобщо не склониха да приемат нито един имигрант; Унгария стигна още по-далеч - гласувайки явно недоверие на тази брюкселска "стратегия", започна да гради собствена антиимигрантска стена по границата със Сърбия. Като цяло от 60-те хиляди души, които се канеше да разпредели, Европейската комисия можа да разпрати из държавите от ЕС няма и 55 хиляди.
Полша се съгласи да посрещне 2000 от тях. Като знаем, че Германия приема годишно 150 000 до 200 000 имигранти, а в десетмилионна Унгария само от януари досега са дошли вече 70 хиляди, за 38-милионна Полша двете хиляди неканени гости от списъка на Брюксел изглеждат може би парадоксално малко. Какво стана със сговорчивия проевропейски курс на полското правителство, внезапно решило този път да не прави твърде големи отстъпки на Брюксел?
Първо, всички знаци по полския политически небосклон сочат смяна на правителствения екип след парламентарните избори през октомври. И днешните власти не се осмеляват да подхвърлят на следващите още по-голямо кукувиче яйце. А и встъпилият в длъжност на 6 август нов президент на Полша Анджей Дуда - политически конкурент на кабинета, час по час приканва министрите да не взимат през последните си месеци никакви решения, способни някой ден да станат бреме за страната.
Второ, известна роля изигра и "чувството за мисия" спрямо Украйна сред полските управляващи. Както заяви министър, участвал в преговорите с Еврокомисията, "казваме ясно, че отговаряме за цялата източна граница; ако в Украйна избухне война и оттам започнат да бягат хора, ще сме отговорни за тях, но ще очакваме от Брюксел същите решения, както за имигрантите от Средиземноморския басейн".
Трето, към края на управлението си и особено след президентските избори, донесли съкрушително поражение на Бронислав Коморовски - любимец на варшавските салони и кандидат на властовата партия, министрите разбраха най-сетне, че има защо да се вслушват в мнението на народа.
А мнението на поляците по въпроса е категорично - решително, на висок глас те казват "НЕ!" на ислямското нашествие. Не са за завиждане примерно радиоводещите по време на дебати върху темата в пряк ефир - слушателите ги заливат с обаждания, наричайки без никаква "политкоректност" имигрантите мюсюлмани мързеливци, петимни за безгрижен живот в Европа на гърба на коренното население. И често без да се придържат към цензурната лексика.
Последните проучвания на общественото мнение по въпроса дадоха смазващи резултати. Първото показа, че 86 на сто от участниците не вярват Полша да има нужда от повече имигранти.
Второто обобщи оценките за чужденците по национални групи: арабите получиха най-малко симпатия и доверие - едва 18 на сто от гласовете (срещу 37 процента например за африканците ["негри" е вече "политически некоректна" дума в Полша]. Запитани кой може да застраши сигурността на страната, поляците посочиха на първо място арабите с 55 процента от гласовете (на второ място бяха украинците с 35 на сто).
Поляците често упрекват властта, че се занимава с имигранти от мюсюлмански страни, а дълги десетилетия след сталинските репресии с депортиране на полско население в Сибир и степите на Казахстан не е сторила нищо, за да върне в родината тези хора и техните потомци. Крайно помпозната евакуация на хора с полски произход от конфликтната зона в Донбас в началото на т. г. ще завърши след шестмесечния им престой в Полша, най-вероятно с фиаско.
От друга страна, поляците вече усетиха на свой гръб какво могат да очакват от мюсюлманските "бежанци" от Чечения. Допреди няколко години те бяха мнозинство сред кандидатите за бежански статут в Полша. Пристигаха на големи групи и веднага се опитваха да наложат свои правила, например да ударят с данък местните търговци - стигаше се до бой с ножове с непокорните поляци. Но всички знаеха, че Полша за тях е само спирка по пътя към богатия - включително на социални помощи - Запад. Историята помни как чеченци отвлякоха цял влак в опит да си пробият с него път към Германия, използвайки за щит своите жени и деца. И само действията на подсилен отряд полски граничари осуетиха този план.
Малко по малко чеченците се прехвърлиха все пак на Запад, а днес се връщат в Полша, поели друга роля. През май Агенцията за вътрешна сигурност задържа трима души от този етнос, заподозрени, че организират на полска територия клетка на "Ислямска държава". Миналата седмица бе съобщено, че агенцията "наблюдава" 200 лица, свързани с екстремистки групировки и с радикалния ислям. Повечето - чеченци, допреди няколко години живели в Полша.
Брюксел междувременно не бърза да взема мерки, за да даде отпор на ислямското нашествие. Докато имигранти щурмуват Евротунела под Ламанша, политиците и чиновниците в охолна и сита Европа мислят най-вече за отпуските си . . .
