Краят на примирието между турската държава и кюрдските бунтовници от ПКК е тежък удар за икономиката на Турция, която вече преживяваше трудности и неизбежно ще понесе последиците от една криза, задълбочена от политическата несигурност, смятат експерти.
Тъй като липсата на споразумение за правителство близо два месеца след парламентарните избори, белязани от загубата на абсолютно мнозинство от управляващата ислямо-консервативна Партия на справедливостта и развитието, безпокои икономическите среди също толкова, колкото и проявите на насилие, съсредоточени досега в източната част на страната.
Туризмът, засегнат вече от отслабването на интереса на туроператорите към част от средиземноморското крайбрежие, и търговският баланс се очаква да бъдат основните жертви.
"Подновяването на стълкновенията с ПКК и перспективата за нови избори, които може да не доведат до деблокиране на политическата ситуация, несъмнено ще се отразят върху разходите на държавата и върху лихвените проценти, които се очаква скочат", предвижда Инан Демир, главен икономист на Финансбанк.
Перспективата за предсрочни избори "влияе върху инвестиционния климат", изтъкна той пред АФП.
ПСР е в процес на преговори със социалдемократите от Народнорепубликанската партия /НРП/, но в договорянето няма никакъв напредък и според конституцията преговорите не могат да продължат след 23 август. Ердоган би могъл след това да разпусне парламента и да свика нови избори с неясен резултат.
Това е предпоставка да се разклати допълнително турското "икономическо чудо", което вече не е в добра форма.
Страната беше представяна в продължение на повече от десетилетие като една от водещите страни с нововъзникваща пазарна икономика с равнище на растеж, доближаващо понякога 10 процента. Тя бързо се възстнови след световната криза от 2008/2009 г., но машината се задъхва от три години насам.
Редки са икономическите показатели, с които властта може вече да се похвали. Растежът се забави до 2,4 процента миналата година и турската лира значително се обезцени. И целта на правителството за растеж от 4 процента за 2015 г., която вече бе преразгледана към понижение, ще бъде "труднопостижима", според Демир.
Колкото до Истанбулската борса, тя отбеляза спад от близо 20 процента от началото на годината, който е по-изразен, отколкото в повечето от останалите страни с нововъзникваща пазарна икономика.
Турзимът, който е ключов сектор за икономиката, може да се надява да се възползва от пренасочването от Тунис след атентата през юни в хотел в страната. Туроператорите, специално германските, вече посочиха, че ще насочат отново някои клиенти към Турция. Но това подновяване на интереса има риск да е краткосрочно.
Заради войните в Сирия и Ирак, две гранични с Турция страни, турските приходи от туризъм са спаднали с близо 9 процента през първите шест месеца на 2015 г. до 12,5 млрд.долара от 13,7 млрд. долара за същия период на предишната година, според официални данни.
Същата е тенденцията и за износа, който е намалял до 73,3 млрд. долара на фона на 80 млрд.долара през 2014 г. за периода януари-юли.
"В предстоящия период няма никакъв шанс за просветление по тези два пункта", отбеляза в понеделник икономистът Гюнгьор Урас във в."Миллиет", изтъквайки проблемите на туризма и търговския баланс, който вече е с хроничен дефицит.
Според този уважаван експерт слабостите на тези два сектора ще имат също "пагубен ефект върху индустриалното производство".
"Политическата нестабилност е най-ненавижданото нещо от чуждестранните инвеститори", припомня пред АФП политическият анализатор Серкан Демирташ /няма връзка с прокюрдския лидер Селяхаттин Демирташ - бел.АФП/.
"Турция дължи своето "чудо" на масовото навлизане на парични средства. Ако това не е възможно, очевидно има риск за икономиката", добавя той. Анализаторът преценява като вероятно организирането на предсрочни парламентарни избори, което ще задълбочи несигурността.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не изглежда обаче да се безпокои, като изтъква, че "ситуацията е преходна".
"Не предвиждам сериозни икономически трудности", заяви той пред журналисти, придружаващи го при неотдавнашната му обиколка в Азия. Той каза, че е убеден, че ако има "здравословен преход", имайки предвид формиране на правителство, икономиката ще се съвземе бързо.
