Руският президент подава ръка на Запада в борбата срещу "Ислямска държава". Руски медии твърдят, че Путин имал план за справяне с джихадистите. Някои детайли от този план всъщност вече са известни.

След постигнатата наскоро с руска помощ ядрена сделка с Иран и след като през 2013-та година Москва успя да убеди Сирия да унищожи химическите си оръжия, сега президентът Владимир Путин подготвя следващия си външнополитически ход - да подаде ръка на Запада и страните от Близкия Изток в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД). Руските медии твърдят, че Путин имал план, само че Кремъл засега се въздържа да съобщи подробности. Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви в сряда, че още е твърде рано за това.
Самият руския външен министър Сергей Лавров обаче обяви в сряда в Куала Лумпур, че Москва предлага създаването на "широк антитерористичен фронт" срещу ИД с участието и на Сирия, Ирак и кюрдите. В малайзийката столица Лавров се опита да запознае американския си колега Джон Кери с идеите на президента Путин. Очевидно обаче те не са успели да убедят първия американски дипломат. Защото след разговорите Лавров съобщи, че двете страни са единодушни, че трябва да се борят съвместно с ИД, но продължават да нямат общо виждане за реализирането на този план.
Спорни точки
Един от спорните въпроси вероятно е този за съдбата на сирийското правителство. "Лавров даде ясно да се разбере, че предвожданата от САЩ коалиция срещу ислямистите трябва "да прости" на сирийския президент Башар Асад", написа руското онлайн-издание RBC. От началото на гражданската война в Сирия през 2011 година Русия стои на страната на Асад. САЩ пък смятат неговото управление за нелегитимно и настояват за оставката му.
Георги Мирски, близкоизточен експерт от Руската академия на науките, смята, че планът на Путин не съдържа нищо ново. "И сега съществува коалиция срещу ИД. Путин просто иска да осигури защита на сирийския президент", твърди Мирски и припомня заявката на американците да започнат да бомбардират и позиции на сирийската армия. "Това би довело до края на режима на Асад и Путин просто не иска да допусне подобно развитие", разяснява експертът.
В същото време Москва не е готова да се включи с военна сила в борбата срещу джихадистите. Междувременно това беше потвърдено и от говорителя Песков, който изключи възможността руски самолети да участват във въздушните удари. В тази връзка Мирски определя "плана" на Путин като опит за симулиране на активност. Самият той не вярва, че е възможно САЩ и Русия да си сътрудничат в Сирия. "Преди две години тази формула проработи - по въпроса за сирийските химически оръжия. Но това беше преди събитията в Украйна", посочва руският експерт. "Особено след анексирането на Крим такова сътрудничество вече не е възможно", убеден е Мирски.
Все повече руснаци се бият за "Ислямска държава"
Уве Халбах от германската фондация "Наука и политика" съзира и един вътрешен мотив за плана на Путин. "През последната година Русия промени отношението си към ислямистите и днес тя ги възприема много повече като заплаха", посочва анализаторът.
Преди няколко месеца руският външен министър Лавров нарече ИД "най-големият враг на Русия". По данни на Руския съвет по сигурността, около 2 хиляди руски граждани се бият в редиците на "Ислямска държава" в Близкия Изток. Повечето от тези бойци са от мюсюлманските райони в Северен Кавказ, Чечения или Дагестан. В руските медии зачестяват информациите за млади руснаци или рускини, които се присъединяват към редиците на ислямските милиции. Миналата пролет много нашумя случаят на студентката по философия от Москва Варвара Караулова, която, на път за Сирия, беше спряна на границата с Турция и върната обратно в Русия.
Още през юли стана известно, че Путин има план за съвместни действия със Запада срещу "Ислямска държава". Според председателя на Държавната дума Сергей Наришкин, това, че Русия и Западът не се борят заедно срещу ИД е истинска "трагедия".
В близките дни и седмици се очаква Русия да засили дипломатическата си офанзива. По непотвърдени информации, руският президент щял да представи своя план в речта си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември.

DW