Много германски медии информират за притока на емигранти от Балканите и трудностите, пред които са изправени пришълците. Една трета от тях са роми, които се интегрират значително по-трудно в трудовия пазар.
На бара в празничната зала на студенсткото общежитие в Бокенхайм има червено вино и различни видове хапки. Всичко говори за една приятна вечер, четем във вестник "Ди Велт". Доста щекотлива обаче е в действителност темата, която се дискутира на проявата "Жилище за ромите", организирана от франкфуртското Насърчително ромско дружество и Гражданската инициатива Бокенхайм. "Става дума за жилищно пространство за хора от една етническа група, която от векове е маргинализирана и дискриминирана", казва управителят на дружеството Йоахим Бренер. "Пристигналите тук роми биват третирани като европейски граждани - втора категория", допълва и Габи Ханка, която е консултант по социалните въпроси към Насърчителното дружество. Над 90 процента от нейните клиенти са роми от България и Румъния. Много от тях живеят в претъпкани временни жилища, или направо на улицата.
Габи Ханка разказва за фрапантни случаи от дейността си като консултант по социалните въпроси. Например за бременна жена, която малко допреди раждането на детето си, спяла на подземното ниво на трамвайна спирка. Или пък за мъж с тежко бъбречно заболяване, комуто била отказана медицинска помощ. "Държавата нарочно оставя ромите да мизерстват, за да ги принуди по този начин да се завърнат в родните си страни. Онези, които подадат молба за социални помощи, като нищо могат да получат разпореждане от службата за чужденците да напуснат страната", казва Габи Ханка.
Една трета от бежанците от Балканите са роми
Франкфуртер Аргемайне Цайтунг обръща внимание върху един друг аспект на темата. Една трета от бежанците от Западните Балкани са роми, а натрупаният вече опит с мигрантите от България и Румъния показва, че те се интегрират по-трудно в трудовия пазар, отколкото другите мигранти, посочва изданието. Безработицата сред тях е по-висока. Много мигранти от Румъния и България получават помощи за дълготрайно безработни по програмата Харц IV.
Централният съвет на рома и синти в Германия отхвърля категорично тези резерви. "Ромите не са хомогенна група. Погрешно е да се правят глобални обобщения за тях", казва ръководителят на научния отдел на съвета - Херберт Хойс. Германската служба за миграцията и бежанците (BAMF) не води системна статистика за образователния ценз на търсещите убежище и не ги разделя по държави. Службата обаче съобщава, че според анкета, 11 процента от всички потърсили убежище през 2014 година не са посещавали училище. 24 процента са с основно, а 34 - със средно образование.
Без шансове на трудовия пазар?
Германските статистики за трудовия пазар не обхващат етническата принадлежност. Но в тях има сведения за мигрантите от България и Румъния, сред които има и най-много роми. От доклад на Федералната агенция по труда от месец юни става ясно, че броят на трудозаетите от България и Румъния се е увеличил с 41 процента в сравнение със същия период на миналата година и е достигнал 306 000 души. Сред тях обаче има много хора на временна заетост. Те са почти една пета от всички трудозаети българи и румънци. В публикацията на ФАЦ се посочва също, че броят на безработните сред българите и румънците се е увеличил с 46 процента. А броят на получаващите помощи за дълготрайно безработни по програмата Харц IV е нарастнал със 72 на сто.
Институтът за проучване на трудовия пазар е изчислил, че през април квотата на безработицата сред българи и румънци е съставлявала 16 процента. 27 процента са били мигрантите, които получават помощ за дълготрайно безработни по програмата Харц IV, а тези които получават допълнително и социални помощи, съставляват 17 на сто. Показателите за мигрантите от другите източноевропейски страни членки на ЕС са значително по-ниски. Само една шеста от поляците, унгарците, чехите, словенците, словаците и гражданите на балтийските държави са на временна заетост. Квотата на безработицата сред тях е 10 процента, а 12 процента от тях получават помощи за дълготрайно безработни по програмата Харц IV. Херберт Хойс от Централния съвет на рома и синти в Германия обаче твърди, че след отварянето на германския трудов пазар за гражданите на България и Румъния през 2014 година, ромите се интегрират на пазара на труда много по-добре от преди.
DW
