21 Май 2015
Леонид Бершидски, Блумбърг

Македония е бедна, без излаз на море балканска държава с население от 2 милиона души. За Кремъл тя е и най-новият фронт в идеологическа битка, като САЩ подкрепят смяна на режима, за да противодействат на влиянието на Русия. Както често пъти става, тази гледна точка е правилна доколкото руските интереси съвпадат с тези на корумпиран авторитарен управник.
Ето какво каза руският външен министър Сергей Лавров миналата седмица: Не мога да твърдя със сигурност, но обективно така се получава, че тези събития в Македония стават на фона на отказа на македонското правителство да се присъедини към санкциите срещу Русия и активната подкрепа от Скопие за плановете за строеж на тръбопровода "Турски поток", на което мнозина в Брюксел и отвъд Океана се противопоставят. Не можем да не останем с усещането, че има някакъв вид връзка.
Причините за това предположение и сарказмът на Лавров са очевидни. Кремъл няма как да не е подозрителен относно момента на политическата криза в Македония. През декември президентът Владимир Путин съобщи, че Русия се отказва от проекта за тръбопровод "Южен поток", проектиран да заобиколи Украйна и да влезе в Европейския съюз през България. ЕС наложи силен натиск върху България, за да разклати основите на проекта.
Българското правителство, което подкрепяше проекта - и направи възможна изключително благоприятна сделка с един от приятелите милиардери на Путин за поставяне на тръбопровода, бе заменено след предсрочни избори и Русия изгуби входния си пункт.
Неудържим, Путин направи сделка с президента Реджеп Тайип Ердоган за отклоняване на бъдещия тръбопровод към Турция, надявайки се да го удължи на Балканите. Сърбия, кандидат за членство в ЕС, сериозно проучва проекта; за да стигне до Сърбия без да мине през България, тръбопроводът трябва да мине през Гърция (която Русия се опитва да спечели с предложения за помощ) и през Македония. САЩ лобират Гърция да избере конкурентен проект за тръбопровод, който би транспортирал газ по-скоро от Азербайджан, а не от Русия.
Колокто до Македония, два месеца след като бяха оповестени плановете за "Турски поток", опозиционният лидер Зоран Заев започна да публикува тайни записи на разговори на длъжностни лица. Заев казва, че записите, правени от правителството на премиера Никола Груевски като част от операция за налагане на контрол, са му дадени от разобличител.
Искрените, и понякога неприлични разговори, засягат многобройни теми - от насилие срещу политически опоненти и изборни злоупотреби до покупката на Мерцедес за Груевски, използвайки се вътрешното министерство като прикритие (вътрешният министър, която подаде оставка, се чува как обсъжда с шефа на разузнаването, който също подаде оставка, че задните седалки имат масажна функция).
На македонците не им бе забавно, и дори албанското малцинство в страната, което никога не е имало общи каузи с македонската опозиция, се присъедини към протестите в столицата Скопие. Миналия уикенд десетки хиляди протестиращи се събраха в центъра на града, който Груевски наскоро украси с кичозни неокласически сгради и статуи на цена, която малката нация трудно би си позволила. В понеделник министър-председателят, който управлява Македония почти 10 години, организира свой контрамитинг. Той нарече подслушаните разговори "голям урок" и изобличи Заев като чуждестранна марионетка със "сценарист" и призова поддръжниците си "да си представят министър-председател, докаран на власт от чужди служби".
За екипа на Путин това е познат терен: събитията следват същия курс както в Украйна през 2013 и 2014 г., когато корумпираният режим на Виктор Янукович беше свален чрез народен бунт. Кремъл смята, че САЩ са подбудили подобни революции в Грузия през 2003 г., в Украйна през 2005 г. и в Молдова през 2009 г. и че са направили няколко не така успешни опита да свалят проруските режими в бивши съветски страни. Вълни за промяна на режима като Арабската пролет също попадат под дефиницията на Путин за замислени от САЩ революции. Думата, която той използва, за да ги окачестви, по ирония на съдбата е същата, с която Груевски описва уличаващите записи - "урок" за Русия какво да избягва.
Много обикновени руснаци също вярват в теорията на конспирацията, защото в нея има известна истина на повърхността. САЩ и съюзниците им от ЕС действително искат да ограничат влиянието на Русия, особено след руското анексиране на Крим. Те се тревожат също за склонността на Путин да използва като оръжие доставките на природен газ, като увеличава цените за страните, които застават срещу него, и ги намалява за съюзниците.
Стратегията за възпиране и усилията за обезсърчаване на енергийното надмощие на Русия са прозрачни, така както и западната подкрепа за народни движения, които се опитват да подкопаят авторитарни лидери, благоразположени към Путин.
Проблемът с теорията обаче е, че когато един народ сваля лидера си, както украинците направиха миналата година, това е обикновено защото му е писнало от явна корупция, нагласени избори и ограничения на медийните свободи. По-специално в Европа примерът на съседни страни с относително добре функционираща политическа система и по-висока степен на справедливост и отдаденост към демокрацията привлича нечленките на ЕС. Хората не виждат причина защо страната им да бъде в по-лошо положение.
Това, което Путин не разбира - или не иска да разбере - е, че корумпираните чуждестранни политици рискуват да бъдат свалени, което може да заличи години на руски дипломатически усилия и да навреди на руските икономически интереси.
Русия подсили посолството си в Скопие и започна да повтаря твърденията на Груевски за чуждестранни агенти. Москва обаче не може да защити един гнил режим, който истински губи доверието на македонците, и записите са добра причина за местните да не вярват на правителството.
Западът обаче има навика да не продължава подкрепата си за реформаторите много дълго след деня на промяната на режима. Резултатът е, че тези страни се плъзгат обратно към корупционните практики. Това се случи в Украйна след 2005 г., а през последните години и в Грузия. Македония, чиито амбиции за членство в ЕС са възпрепятствани от Гърция заради дългогодишен спор, заслужава по-ясно гаранции за европейския си път, ако се отърве от Груевски и се придвижи напред към по-стабилна демокрация и по-чисто правителство. Ако това попречи на плановете на Путин за тръбопроводи, няма проблем: Русия ще продължи да доставя своя газ на Европа през Турция, та дори и да няма дял в инфраструктурата, която ще го пренася.
Още по темата: Много "контра" и малко "за" в македонската политика
Катерина Блажевска
Дойче веле
Започна с контрапротести, продължи с контрапленум, достигна кулминация с контралагери. На разстояние от един километър в Скопие сега има два протестни палаткови лагера. Един опозиционен срещу сградата на правителството и един проправителствен срещу парламента.
И в единия, и в другия палатков лагер заявяват, че ще останат докрай - едните докато премиерът Груевски не подаде оставка, а другите докато не престане деструктивната политика на опозицията. "Кой ще издържи по-дълго?", пише на един от плакатите. Никой не се осмелява да напише отговора.
Докъде води политиката с представка "контра", особено по време на дълбока криза, когато е още по-голяма нуждата да се намери точка на помирение, а не на по-нататъшно разединение, противопоставяне, напрежение и "контриране"? Анализаторът Ибрахим Мехмети мисли, че контрапротестите и контралагерите са крайно вредни и допълнително затрудняват процеса на търсене на решение. Той констатира, че всъщност чрез контрапротестите и контралагерите властите се опитват да избегнат отчета, който очакват от тях гражданите.
"Всички видяхме, че в неделя десетки хиляди граждани отидоха пред правителството, за да поискат отговори на въпроси, които изникнаха след огласяването на /подслушваните/ телефонни разговори, които разкриха редица злоупотреби на властите, включително и опит за прикриване на убийство. Вместо да се появят пред гражданите, управляващите се скриха зад контрапротести, с което показаха, че са готови и за задълбочаване на политическата криза, за да избегнат отговорност", казва Мехмети.
Той смята, че правителството е пропуснало възможността да бъде истински представител на всички граждани и открито да се изправи пред техните искания, още повече, че гражданските протести в неделя бяха мултиетнически. Вместо това правителството е поставило партийните интереси над държавните и е предприело партийни контрапротести, изпращайки много лошо послание за мултиетническите отношения, които са най-силният гарант за просперитета на Македония. Въпреки това лошо представяне на управляващите самият факт, че за пръв път от независимостта на Македония гражданите от различни етнически общности застанаха на една и съща страна в исканията си, говори, че гражданите са по-зрели от политическия елит, коментира анализаторът, като изразява надежда отрицателните явления като контрапротестите скоро да изчезнат.
Въпреки че Македония от няколко години се "слави" като ендемичен пример на страна, в която управляващите протестират против опозицията, и така си спечели присмеха на съседните страни, това не накара властите да се откажат от тази практика.
Социолозите днес нямат диагноза за този македонски феномен. Метафорично казано, контрапротестите и контралагерите не са нищо друго освен израз на примитивна култура, казва социологът Илия Ацески.
Той изтъква, че македонският политически елит постоянно се позовава на народа, казвайки "тези хора или този народ, който стои пред нас, ще потвърди това, което казваме ние, политиците". От същите позиции те мобилизират хора да направят нещо в полза на тяхната политика. Прибягването до контралагери е непонятен и примитивен начин за изразяване на позиции в днешно време, когато за популяризиране на идеите и позициите си политиците имат на разположение много съвременни инструменти, смята социологът.
Никой не може да оцени кога в Македония ще се появи политика, която се обявява "за" нещо, а не "против" нещо или някого. Всички обаче са сигурни, че за да се достигне това равнище, ще бъдат необходими много съществени промени и нови стандарти и в политиката, и в културата.
БТА