Десетки хиляди протестиращи се събраха в неделя в центъра на македонската столица, за да поискат оставката на премиера Никола Груевски.
Зоран Заев, лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и главен оратор на митинга, твърди, че над 100 хиляди души са присъствали на протеста, който премина без инциденти.
"Над 100 хиляди граждани бяха тук днес и получихме подкрепа от различни групи на нашата страна. Това не би могло да бъде организирано от една единствена партия", заяви Заев пред Асошиейтед прес. Той каза, че митингът е бил "силно послание към нашето правителство и премиера да подадат оставките си".
Правителството на малката балканска страна без излаз на море, която има население от около два милиона души, е разтърсено от голям, отдавна продължаващ скандал с подслушвания и от престрелка преди една седмица между полицията и въоръжени етнически албанци, при която в граничен град загинаха 18 души. В район с дълго и кърваво минало на етнически конфликти и политическа нестабилност, тези събития предизвикаха пристъп на ужас както в страната, така и в чужбина.
Мнозинството от протестиращите в Скопие се оттеглиха снощи, но стотици поддръжници на опозицията разпънаха палатки пред сградата на правителството, възнамерявайки да останат дни наред.
"Свободата и демокрацията нямат цена за нас. Никаква цена. И ние няма да спрем, докато този диктатор не подаде оставка", каза Миряна Янов, поддръжничка на опозицията.
Тълпата пред сградата на правителството в Скопие крещеше "сбогом, Груевски" и "оставки, оставки", и беше разпънат плакат, на който се виждаше Груевски зад решетки. "Дойдохме заради бъдещето си. Изпращам ясно послание: Груевски, не протакай, върви си!", каза Заев пред множеството.
Бивши дипломати, правозащитници и журналисти също говориха на митинга. Македонци от етническото мнозинство и албанци от малцинството се смесиха едни с други на митинга.
"Тук съм, за да кажа сбогом на Никола. Искам правителството да напусне незабавно, защото хората страдаха вече прекалено дълго при този режим", заяви 52-годишната Благица Николова, която бе част от тълпата.
Миряна Найческа, активистка за човешките права, заяви, че протестът се отнася до свобода: "същата свобода, заради която баща ми нарамил пушка, за да се сражава с фашистите, когато е бил на 17, и който отново дойде тук сега, когато е на 90″.
Заев желае формиране на служебно правителство, което да организира нови избори. През януари той започна да разпространява записи на подслушани разговори и заяви, че Груевски стои зад масовото подслушване на разговорите на повече от 20 000 македонци.
Разговорите имат претенциите да разкриват корупция по високите етажи на властта, включваща злоупотреби с фондове, незаконни наказателни преследвания на опоненти и дори опити за прикриване на убийства. Заев казва, че тези разговори са му предоставени от "патриоти" в родната разузнавателна служба.
Груевски, който печели всички избори от 2006 година насам, гневно отхвърля обвиненията. Той обвинява Заев в участие в преврат, подкрепян от неназовани чуждестранни шпионски агенции.
Ричард Хоуит, британски евродепутат и бивш докладчик на Европейския парламент за присъединяването на Македония към ЕС, каза в писмено изявление, че се надява присъствието му с други международни представители да помогне за постигане на спокойствие след събитията от миналата седмица, когато антиправителствени протести прераснаха в насилие, и след смъртоносното нападение в Куманово.
"Сегашните събития не трябва да позволяват връщане към междуетническо напрежение в страна, която смятаме за наш партньор, сега и в бъдеще", каза Хоуит.
Правителството казва, че прави, каквото може. Трима правителствени служители сред най-доверените на Груевски - министрите на вътрешните работи и на транспорта, Гордана Янкулоска и Миле Янакиески, и директорът на Управлението за сигурност и контраразузнаване Сашо Миялков, роднина на Груевски, подадоха оставки миналата седмица, казвайки че правят това, за да успокоят положението. Гласовете на тримата се чуваха най-често на записите.
Заев каза, че оставките не са достатъчни. "Няма нищо друго, което да направи Никола Груевски, освен да напусне тази правителствена сграда зад нас", каза Заев.
Той призова още за оставката на главния прокурор на Македония, ново ръководство на националната телевизия и формиране на служебно правителство, което да организира свободни и честни избори.
Заев каза пред АП, че ще се срещне с Груевски в понеделник (днес - бел. ред.), добавяйки че "чрез диалог Груевски ще бъде убеден да връчи оставката си". Заев и Груевски са поканени от Европейския парламент за разговори за решаване на кризата във вторник в Страсбург.
Проправителствен протест е свикан пред сградата на македонския парламент, на по-малко от един километър от правителствената сграда. Управляващите се надяват, че той ще е поне толкова многолюден, колкото протеста на опозицията вчера. Полицията казва, че ще разположи много полицаи, за да предотврати контакта между участниците в двата протеста.
Още по темата: Македония е поделена - корупция и въоръжен бунт разделят нацията
Константин Тесторидис
Асошиейтед прес
Кратката история на независимостта на Македония е проблематична, а нейната политическа криза изглежда се влошава. Правителството в тази балканска страна от около два милиона души е разклатено от скандал с масово подслушване и сражения между полицията и въоръжени албанци, при които бяха убити 18 души в граничен град преди една седмица. В регион с дълга и кървава история на етнически конфликти и политическа нестабилност, тези развития предизвикаха тревога както в страната, така и в чужбина.
Месеците на обвинения между политици, които се борят за власт, потопиха страната в една от най-дълбоките кризи откакто Македония получи независимост от бивша Югославия през 1991 г.
Потенциални проблеми могат да изникнат отново в неделя, когато опозицията планира антиправителствен митинг, обявяван за най-големия, който Македония някога е виждала в столицата Скопие. Протестите се очаква да продължат дни наред, а контрапротест на правителството е насрочен за понеделник.
Митингът на опозицията в неделя ще бъде исторически ден за уреждане на сметките със сегашното правителство на Македония, заяви Никола Димитров, бивш съветник по национална сигурност.
Все по-авторитарният режим на /премиера Никола/ Груевски ще бъде изправен пред тълпа граждани, копнеещи за свобода, демокрация, правов ред и отчетност, каза той.
Димитров, сега член на Института в Хага за глобална справедливост, заяви, че "в ситуацията всичко или нищо, правителството ще бъде готово да плати много висока цена, за да оцелее".
В сърцевината на кризата е голямо количество подслушани разговори, които ръководителят на опозицията Зоран Заев оповестява от януари. Заев твърди, че Груевски, който е на власт от почти десет години, стои зад масово подслушване на над 20 хиляди души в Македония, сред които министри, политици, полицаи, журналисти, съдии, чуждестранни посланици и религиозни лидери.
Тези разговори, за които Заев казва, че са му били дадени от "патриоти" в македонската разузнавателна служба, имат за цел да разкрият корупцията на най-високите нива на властта, включително лошото управление, злоупотребите с фондове, фалшивото криминално преследване на опоненти и дори опити за прикриване на убийства. Той настоя Груевски да подаде оставка и да бъдат проведени нови избори.
Опозиционните партии бойкотират парламента в продължение на почти една година, след като обвиниха правителствената коалиция в измами на изборите през април 2014 г. Груевски, който печели изборите поред от 2006 г. насам, гневно отхвърля обвиненията. Той обвинява Заев, че участва в заговор за преврат, подкрепен от неназовани чуждестранни шпионски агенции, които искат да свалят неговото консервативно правителство.
Някои македонци са разтревожени. "Страхувам се, че Македония може да навлезе в граждански конфликт с непредвидими последици", заяви 64-годишната Юлиана Петровска, пенсиониран икономист. "Хората са такива инати и са така разделени, че нещата могат лесно да излязат извън контрол", казва тя.
Други обаче винят опозицията, че създава нестабилност. Заев "започна да публикува записи, които получил от чуждестранни шпиони и сега иска незаконно да завземе властта без избори", казва 23-годишният студент по право Йован, който казва само първото си име от страх от репресивни мерки. "Той е най-отговорен за тази криза", казва студентът.
Правителството е все по-критикувано от Запада, включително от 28-членния Европейски съюз, към който Македония се надява един ден да се присъедини. Служители на ЕС изразиха загриженост във връзка с тормоз на медии и явна намеса в съдебни дела, наред с други въпроси. Посланиците на Великобритания, Германия, Франция, Италия и ЕС се срещнаха наскоро с Груевски и излязоха с остра декларация, в която се казва, че правителството не е успяло да отговори на много твърдения за правителствени злоупотреби, произтичащи от разкритията от разговорите. Продължаващото бездействие ще подкопае усилията на страната да се присъедини към ЕС и НАТО, заявиха дипломатите.
Правителството казва, че прави каквото може. В четвъртък Груевски присъства на среща, уговорена с посредничеството на западните посланици, със Зоран Заев и ръководителите на две албански партии в първите преки разговори от началото на политическата криза през януари. Четиримата се съгласиха да се съберат отново в понеделник и да обезпечат мирно протичане на бъдещите демонстрации.
Министрите на вътрешните работи и на транспорта Гордана Янкулоска и Миле Янакиески и шефът на разузнаването Сашо Миялков, роднина на Груевски, подадоха оставки преди няколко дни, казвайки, че правят това, за да успокоят ситуацията.
Тримата бяха най-често чуваните гласове в записите.
Междувременно призракът на краткия въоръжен конфликт в Македония през 2001 г. между правителствените сили и етническото албанско малцинство в страната, което се сражава за повече права, отново броди над страната. Сблъсъците в граничния град Куманово завършиха с 10 убити въоръжени лица и осем убити полицаи, както и 37 ранени служители на реда. Някои от въоръжените мъже носеха отличителни знаци, използвани от етническите албански бунтовници по време на техните бунтове в Сърбия и Македония през 1999 г. и 2001 г.
Все още е неясно как започнаха сраженията в Куманово.
Правителството заяви, че полицейските сили са предприели операция, след като са проследили въоръжена група от около 50 човека в къща там. Миналия месец македонската полиция заяви, че по-малка група е атакувала граничен полицейски пост като за кратко са взели за заложници двама македонски граничари преди да ги освободят невредими. Политическият анализатор Сашо Ордановски смята, че въоръжените лица са наемници. "Някой им е платил, за да отвлекат вниманието от това, което се случва в страната в момента", заяви Ордановски. "Груевски е този, които има най-голяма полза от инцидента ... Той е изправен пред растящо възмущение и искания от чужбина да направи нещо", казва Ордановски.
Али Ахмети, който оглавява по-малкия албански коалиционен партньор, заяви, че е бил в контакт с въоръжените лица, но не е ясно какви са били мотивите му. Той каза, че те са поискали помощта му в преговорите да се предадат. Казвайки, че повечето етнически албанци не подкрепят бунта, Ахмети призова за международно разследване на сблъсъците.
Димитров, бившият съветник за национална сигурност, заяви, че има само един начин да се реши кризата. "Независимо колко време ще отнеме това и колко трудно ще бъде, може да има един сигурен изход - преходно правителство, което да изчисти системата, да въведе строго разделение на властите, да подкрепя правосъдието и да подготви свободни и честни избори", каза той.
БТА
