На 7 април 2010 г. хиляди хора излязоха по улиците на Бишкек - малката планинска столица на Казахстан, и предизвикаха падането от власт на президента Курманбек Бакиев, лидера на клептократичното правителство на страната. Сблъсъците между протестиращите и силите за сигурност причиниха в този ден гибелта на 89 души, а Бакиев избяга от столицата, заминавайки в изгнание в Беларус.

Разнородна група от опозиционни фигури състави преходно правителство, което обеща да сложи край на корупцията, насилието и деспотизма, обхванали страната след рухването на Съветския съюз.

Пет години по-късно демократичният процес в Киргизстан върви мудно. Както и след Революцията на лалетата от 2005 г., при която предшественикът на Бакиев - президентът Аскар Акаев, бе отстранен чрез масови протести, новото ръководство до голяма степен не успя да изпълни обещанията си да ограничи корупцията.

Колебливото преходно правителство, което се опита да запълни вакуума след изгонването на Бакиев, прокара нова конституция и въведе в страната смесена президентско-парламентарна система - опит да се предотврати съсредоточаването на твърде голяма власт в ръцете на друг лидер.

Отбелязвайки петата годишнина от революцията, Киргизстан се изправя пред най-важния тест на прехода към демократична система досега - политиците и партиите на страната се готвят за избори през октомври в обстановка на икономическа несигурност и междуетнически напрежения. "За разлика от миналото, сегашната политическа система позволява реално съревнование между политиците", каза пред сп. "Форин полиси" Ерика Марат, експерт по Средна Азия и преподавател в Националния университет по отбраната на САЩ.

Новата конституция на Киргизстан обаче не е вдъхновена от демократичен идеализъм. В нея има дълбоко вкоренен пресметлив прагматизъм. Документът беше написан с презумпцията, че всички политици са алчни и корумпирани и че има нужда от предпазни механизми, за да се предотврати съсредоточаването на твърде голяма власт у който и да е политик или партия. Киргизстан избра демокрация по дефолт (подразбиране -б.р.)", отбеляза Марат.

Въпреки незадоволителния напредък на реформите, има признаци, че новите предпазни механизми, въведени след революцията от 2010 г., действат. След като пое властта през 2011 г., президентът Алмазбек Атамбаев - първият избран по новата конституция лидер, поде широко рекламирана антикорупционна кампания. Но киргизските медии и анализатори го обвиняват, че взема на мушка свои опоненти като начин да печели влияние в парламента.

Политическата система на Киргизстан засега успява да избегне плъзгането към мекия авторитаризъм от миналото. "Повечето от хората в правителството не са демократи, ако се съди по биографиите и имиджа им. Но за разлика от предишните президенти Атамбаев и кръгът около него не контролират икономиката. Може и да не изглежда така, но това все пак е напредък", казва Марат.

След като взе властта в резултат на Революцията на лалетата, която свали предишния клептократичен президент на Киргизстан, Бакиев бързо заприлича на своя предшественик, поставяйки братята, синовете си и други роднини на високи политически и икономически постове. Семейството на Бакиев установи твърд контрол над всички сектори на националната икономика - включително и над наркотрафика.

Компании, за които се казваше, че са на сина му Максим Бакиев, печелеха добре от доставки на гориво за американската ВВС база в Манат, която служеше като хъб за прехвърляне на американски военен персонал и оборудване за и от Афганистан. Нещо повече, Бакиев и най-приближените му бяха заподозрени в близки връзки с босовете на организираната престъпност в страната и може би са използвали тези връзки за убийства на политически противници.

Пословичният непотизъм и корупцията от миналото изглежда са отстъпили терен, но бъдещето на Киргизстан остава несигурно. Малко след революцията от 2010 г. избухнаха сблъсъци между двете общности (в страната). Преходното правителство не успя да отговори адекватно и резултатът от 4-дневното насилие бе 420 мъртви и над 80 хиляди души, принудени да напуснат домовете си по данни на ООН. Доклад на "Хюман райтс уоч" от 2010 г. е документирал тежки нарушения на етническите киргизски сили за сигурност, включително убийства без съд, полицейски мъчения и отказ от правосъдие.

"Почти 5 г. по-късно малтретиранията, извършени през юни 2010 г., все още не са получили отговор от властите", каза за "Форин полиси" Мира Ритман, изследовател на Средна Азия за "Хюман райтс уоч". Дискриминацията срещу узбекската общност в страната продължава, твърдят активисти. На 27 март офисите на неправителствената правозащитна организация "Бир Дуино", която осигурява правна помощ на етническите узбеки, бяха обискирани от Държавния комитет за национална сигурност - наследникът на местното КГБ.

Вероятно насочен към сплашване на активистите на етническите узбеки, този обиск дойде във време, когато киргизският парламент обсъжда закон за "чуждите агенти", явно вдъхновен от подобния закон, приет в Русия. Той ще ограничи действията на гражданските организации, приемащи помощ от чужбина ("Бир Дуино" получава пари от фондацията на Сорос). Пак по примера на Русия парламентът в Бишкек ще гласува и друг законопроект за т.нар. ЛГБТ пропаганда (на нетрадиционната сексуална ориентация - б.р.).

"Киргизстан има силно гражданско общество, но прокарването на тези законопроекти драматично ще ограничи пространството за активизъм в страната", каза Ритман.

Най-сериозният тест за младото правителство на Киргизстан може да дойде по-късно тази година, когато започне да оказва пълно влияние икономическата криза в Русия. Приблизително един милион киргизски граждани са миграционни работници в Русия и парите, които те изпращат на близките си в Киргизстан, съставляват 32 на сто от икономиката на страната. Отслабената рубла и по-слабото търсене на работна ръка в Русия вероятно ще ограничат и обратните парични преводи към Киргизстан.

По време на глобалната финансова криза през 2009 г. паричните преводи към Киргизстан спаднаха с 28 процента по данни на Световната банка. Това помогна за разпалването на масовия гняв срещу режима на Бакиев и доведе до революцията преди 5 години. Подобни буреносни облаци се струпват отново и в резултат на това политиката в Киргизстан може да загрубее.

"Политическите партии вече започват да "прехващат" завръщащите се гурбетчии за свои избиратели и искат да използват гнева им за собствена подкрепа. Тази ситуация може да направи националистическите и популистките послания много по-примамливи, което ще попречи на темпа на реформите", каза Марат.

БТА