Редица европейски лидери, сред които Дейвид Камерън, Ангела Меркел или полският президент Бронислав Коморовски, отказаха поканата на руския държавен глава Владимир Путин да участват в церемониите за честването на 70-годишнината от победата срещу нацистка Германия, които ще се състоят на 9 май в Москва.
Последният, който отклони поканата преди няколко дни, беше молдовският президент Николае Тимофти.
Не е трудно да се предположат причините. Кремъл иска, от една страна, да направи от тези прояви пропагандна демонстрация на сила, бомбастично заявяване на ролята му на суперсила, потвърдено от присъствието на редица световни лидери. От друга страна, анексирането на Крим и бруталната руска агресия в източната част на Украйна са представени от Москва като предизвикателство по адрес на НАТО, Съединените щати и Запада като цяло, и следователно, като доказателство, че Русия никога не е била по-силна от сега. Парадът на 9 май е един повод за излагане на показ пред цял свят на тази сила, и следователно, жест на планетарно предизвикателство.
На трето място, Русия ще обере накрая плодовете на държавната пропаганда, чрез която обяви още миналата година демократичния режим в Киев за "фашистки". Тъй като 9 май е денят на победата срещу фашизма, би следвало, че действията на Русия в Украйна не са нищо друго освен естествено продължение на "антифашистката борба" от миналото, че Русия доказва по този начин, че остава вярна на ангажиментите от миналото, докато Украйна е доказателство, че другите, тоест американците, са се отклонили от правия път.
Интересът на Русия да се хване за "антифашистката реторика" обаче се простира и отвъд Украйна, за да оправдае претенциите на Русия спрямо балтийските държави и Молдова, и от тази гледна точка засяга Румъния в голяма степен. В представата на Русия разполагането на войски на НАТО на територията на балтийските страни не се възприема като легитимен акт на отбрана, а като агресия по адрес на руските малцинства в тези страни, и следователно, като мотив за военна намеса. Тоест евентуална руска агресия срещу балтийските страни би се извършила в името на защитата на руското малцинство от "фашисткото мнозинство".
Що се отнася до Молдова, съветската/руската теза е, че Червената армия е "освободила" Бесарабия от румънските фашисти.
Можем да я чуем повтаряна и днес от всички агенти на Москва, от комунистите, от приднестровските и гагаузките сепаратисти. От тази гледна точка, всяко действие на Букурещ в подкрепа на европейския път на Кишинев и изваждане на Молдова от сферата на интересите на Русия се възприема като румънски "фашистки империализъм". С други думи, антифашистката реторика се превърна в оръжие за пропаганда и морален шантаж, чрез което Русия оправдава разширяването на територията и сферата си на влияние.
Предвид този контекст, участието в парада в Москва не може да е просто едно церемониално задължение, а представлява политическа декларация за или против по същество фашистката политика на Русия. Заради това председателят на Европейския съвет Доналд Туск отхвърли категорично идеята да представлява Европа в Москва. Всъщност, от лидерите на страните от Европейския съюз само чешкият президент Милош Земан е потвърдил участието си, редом до словашкия премиер Роберт Фицо. Към тях вероятно ще се присъединят Виктор Орбан и Алексис Ципрас, които ще допълнят групата на петте (заедно с Кипър) "троянски коне" на Русия в Европа.
От тази гледна точка, за президента Йоханис не би трябвало да съществува никаква дилема. Отговорът му би трябвало да бъде, че в условията на агресията срещу Украйна Русия е нарушила европейския следвоенен ред, а президентът на Румъния не може да легитимира чрез присъствието си това нещо. Защо не го е направил досега? Президентството потвърди за "Ромъния либера", че е получило поканата за участие в парада в Москва, но уточни, че президентът не е взел още решение, тъй като това ще се реши в зависимост от графика на ангажиментите на президента.
Тук не може да става дума за график. Президентът на Румъния не може да се позовава на "графика си" по такъв важен не само символичен, но и политически въпрос. Вярно, това направи Барак Обама, който каза, че не може да отиде, защото има друга програма, но Клаус Йоханис не е Барак Обама. Не е и Ангела Меркел, която макар че няма да бъде в Москва на 9 май, ще отиде все пак на следващия ден за поднасянето на венци, защото Германия не може да си позволи да създаде впечатление, че пренебрегва историческите си отговорности. Но Румъния няма никакво задължение към Русия, или ако е имала някакво, го е платила десетократно през 45-те години комунизъм, наложен със сила от Москва. Значи президентът Йоханис няма никаква причина да не каже "не" на Путин. Тогава защо се колебае?
БТА
