Методите, по които се води подобна война, са разнообразни: Русия използва различни въоръжени формирования, които не се официално обозначени като редовна войска; тя всява смут и объркване в социалните мрежи; поддържа свои „храненици" в цяла Европа и умело се възползва от недоволството на хората по цял свят и от потенциала на мощни протестни движения в различни страни. През февруари 2013 година началникът на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов подробно разви концепцията за „нелинеарните бойни действия". Така всъщност стартира днешната „хибридна война", водена от Русия.
Според Герасимов през 21-ви век границата между мира и войната постепенно се размива. По съответен начин се променят логиката и практиката на войната, която изведнъж се оказва аморфно явление без начало и без край. Насилието е само част от това явление, което използва още политически, икономически, информационно-технически и други средства.
Една от централните разлики между хибридната и традиционната война днес откриваме в използването на интернет. С негова помощ, а най-вече използвайки социалните мрежи, един агресор може да предизвика непознато досега объркване. Прословутите „петербургски тролове", който по поръчение на Кремъл заливат форумите на западните медии с коментарите си, досега постигат успех: те съумяха да насадят съмнения. Мнозина специалисти все по-настойчиво твърдят, че военният компонент вече не е важното при тази форма на война; нещо повече – че той дори е най-маловажното, пише Матиас Нас в „Ди Цайт".
Дали Русия няма да провери готовността на НАТО да спазва член 5?
В Украйна руският президент Владимир Путин превърна хибридната война от една безобидна тактическа игра в грандиозна стратегическа система. Апетитът идва с яденето, така че – след постигнатите успехи – Москва може и да разшири в други посоки военните си действия под прага на същинската война. Тоест, в онази сива зона, където НАТО не може да се намеси, понеже все още не е задействан прочутият член 5 от Северноатлантическия договор.
Според него нападението срещу една страна-членка се тълкува като нападение срещу всички. Нещо повече, хибридната стратегия на Русия може целенасочено да постави на изпитание и самия член 5, доколкото в една хибридна война нищо не е сигурно. Дали пък Кремъл няма наистина да се изкуши и да направи проверка на солидарността вътре в НАТО? – пита Михаел Щюрмер в „Ди Велт". Авторът описва елементите на Путиновата хибридна война:
„За Путин една граница е сигурна само тогава, когато и от двете ѝ страни има руски войници. Той си отглежда храненици из цяла Европа – от Унгария до френския „Национален фронт". Той мобилизира „доброволци" и организира „опълчение", състоящо се всъщност от руски елитни десантчици. И през цялото време се прави на загрижен огнеборец, потушаващ пожарите, които всъщност сам е запалил. Путин тържествено подписва Минск-2, след което с наслада наблюдава как собствените му легиони потъпкват договора."
И Западът е имал своите "асиметрични войни"
Трябва обаче да признаем, че и Западът неведнъж е използвал елементи на хибридната война, при това – не само с благородни цели. Много преди Москва да подхване сегашните си хибридни войни, във военната доктрина на САЩ вече се използваше терминът „асиметрична война". В редица американски военни наръчници се изброяваха и неконвенционалните методи на асиметричните военни действия: „война шесто поколение", „безконтактна война", „война под прага на конвенциите". Така, както Путин подкрепя проруските сепаратисти в Източна Украйна, САЩ многократно са използвали въоръжени формирования, за да подкрепят бунтовници в борбата им срещу правителствата в различни страни – например в Никарагуа или Афганистан.
Всъщност, асиметричните войни са доста по-старо изобретение, което датира от времеато на Наполеоновите войни. Тогава за пръв път терорът се използва като оръжие на по-слабия срещу по-силния. Днес обаче наблюдаваме една съществена разлика: бързината, с която в един дигитализиран свят може да ескалира отделният конфликт. „Ние сме много по-уязвими, защото сме много по-омрежени" – казва Оливер Таминга от германския мозъчен тръст „Наука и политика".
"Системата Путин" вече се нуждае от образ на врага
Германските медии припомнят още, че Кремъл използва за свои цели както протестния потенциал на хората по цял свят, така и политическата мощ на определени социални движения. И че умело си служи с аргумента за Източното разширяване на НАТО, обвинявайки Запада, че не е спазил дадените през 90-те години обещания. В изследване на споменатата фондация „Наука и политика" се посочва, че редом с пропагандната война в интернет, Русия използва различни други форми на асиметрични бойни действия, например операции на специалните сили, на формирования от неорганизирани бойци или частни армии.
И каква е целта на всичко това? „Системата Путин, която в продължение на едно десетилетие се крепеше на нарастващото благосъстояние и на преразпределението, вече няма ресурси и се нуждае от Запада като образ на врага. Ето защо за Москва една средна норма на напрежение и конфликт е просто част от уравнението. Такова средно равнище се поддържа най-вече с помощта на хибридни военни действия. Можем да си представим, че в това отношение Украйна няма да бъде последното „опитно поле", коментира Михаел Щюрмер.
ДВ