Турската Дирекция по религиозните въпроси е известна с огромния си бюджет и голяма мрежа джамии, мюфтии и имами, чрез които контролира религиозните въпроси и в най-отдалечените села.

Радвайки се на щедри привилегии от страна на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), дирекцията, която е свързана с премиерската институция и осигурява религиозна служба, базирана на сунитския ислям, се превърна в главен инструмент за формирането на "религиозните поколения" от представите на президента Реджеп Тайип Ердоган. Но не само това.

В друга функция, която не привлече голямо внимание, дирекцията се оказа ефикасно средство на правителството в прокарването на външнополитическата програма на Анкара.

От години Дирекцията по религиозните въпроси предава посланията на Анкара на вярващите мюсюлмани в цялата страна посредством стандартизирани проповеди, с които снабдява имамите в 85-те хиляди джамии на Турция, които почти без изключение проповядват сунитско-ханефитско изповедание и съставят по-голямата част от персонала на дирекцията, който наброява около 122 хиляди души.

През последните години обаче дирекцията се разви като орган, който отнася посланията на Анкара дори по-далеч - отвъд границите на страната. Бегъл поглед на сайта стига, за да се забележи колко активна е станала дирекцията в международен план.

Редицата дейности на дирекцията в чужбина включват 80 посещения на официални делегации в ислямски държави или страни с мюсюлмански общности, както и съвместни инициативи в 79 държави, главно тюркски републики в Централна Азия и африкански страни, за да се осигурят джамии, училища и други услуги в областта на образованието. Общо 3791 ученици са били доведени в Турция от Балканите, тюркските републики и Африка, за да посещават средни религиозни училища - т. нар. "имам-хатип", курсове по Коран или университетски програми.

Наблюдатели на дейността на дирекцията казват, че тя значително е увеличила влиянието си над ислямски институции в неарабските мюсюлмански страни, особено на Балканите.

Мехмет Гьормез, ръководител на дирекцията от ноември 2010 г., има заета програма, изпълнена с международни контакти, и често присъства в медиите. От началото на 2015 г. той прие посланиците на Великобритания, Мали, Судан и Тайланд, както и други официални гости - предимно религиозни фигури - от Казахстан, Кот д'Ивоар, Литва, Босна и Херцеговина, Полша, руската република Татарстан, Камбоджа, Азербайджан и Танзания и участва в две международни срещи от религиозен характер.

Според доклад на Нил Мутлуер за "структурните, социални и политико-икономически аспекти" на Дирекцията, публикуван през декември м. г. от неправителствената организация Хелзинкски граждански парламент, Гьормез се различава от своите предшественици по засиления интерес към актуалните теми и избора да взима отношение по политически въпроси.

В този контекст си струва да напомним как Гьормез реагира на протестното шествие в Париж след убийствата в редакцията на "Шарли ебдо": "Дванайсет милиона страдащи хора бяха избити и изтребени в мюсюлманския свят през последното десетилетие, а 12 души бяха жестоко убити в Париж миналата седмица (в убийство), което никой вярващ или нормален човек не може да приеме. И все пак, ние наблюдавахме как същото човечество, което запази мълчание при избиването на 12 милиона души, се надигна заради убийството едва на 12″.

Гьормез изказа и възражения срещу трансформирането на храма Света София в музей от младата турска република през 1935 г., след като османците го бяха превърнали от църква в джамия след завладяването на Константинопол през 1453 г. "Света София е мюсюлмански храм от голямо символично значение и важност за този народ, за тази цивилизация, за тази история и всъщност за целия свят. Това не е музей, нито е църква", каза Гьормез в телевизионно интервю от септември 2013 г.

Според Ищар Гьозайдън, известен експерт по право и политология, дирекцията е наследник на традиция, която процъфтява по тези земи още от византийско време.

В интервю на 19 февруари за Ал Монитор Гьозайдън предложи следната историческа перспектива: "През византийско време, светски управници са имали контрол над религията. Това продължава и в Османската империя. Султанът е назначавал и уволнявал шейх-юл исляма. Отношенията между държава и религия никога не са се променяли по тези земи". По думите на Гьозайдън "основателите на републиката са възприемали религията като съперник на проекта им за модернизация, но при все това не са я игнорирали напълно, съзнавайки нейната значимост". "Така че те са се опитали да я вградят в правителствената система, едновременно за да я контролират и да попречат на укрепването й в бъдеще", продължи директорът.

Гьозайдън подчерта, че точно както основателите на републиката, и правителството на ПСР си представя определен тип общество. Без съмнение, светските кемалисти и ислямистите визират много различен тип общества, но използват почти същите средства. "Основателите на републиката създадоха познание за религията, пасващо на обществото, което искаха да създадат. По подобен начин дирекцията днес е използвана като средство за формиране на обществото и семейството, което сегашното правителство си представя. Тя е идеологическо средство на правителството", каза Гьозайдън.

В Турция на ПСР, където правителствената външна политика се превърна в продължение на вътрешната политика, естествено развитие е продължението на вътрешното влияние на дирекцията към областта на външната политика. Дирекцията се опитва да получи активна роля в турската външна политика. "Упражнявайки влияние в региони, които османците са владели преди, това е институция от международно значение. Затова, тя приляга на културния империализъм на Нова Турция", обяснява Гьормез.

Натоварена с толкова значими задачи в Турция и по света, дирекцията получи и също толкова значимо увеличение в бюджета и персонала под управлението на ПСР. Статистически данни, качени на сайта й, показват, че бюджетът й се е увеличил от 4,26 милиарда лири през 2012 г. на 4,6 милиарда през 2013 г.

Според Нил Мутлуер от Хелзинкския граждански парламент бюджетът на дирекцията реално се е увеличил със 176 процента в периода от 2002 до 2012 г. при управлението на ПСР. Това е най-голямото увеличение на бюджета, което дирекцията е получавала откакто Турция е република, превъзхождайки увеличаването на бюджета в отрасли като образование и здравеопазване. Нарастването на персонала е също толкова впечатляващо. През 2003 г. дирекцията е имала 74 хиляди служители спрямо 84 хиляди през 2010 г. Щатът още повече се разду след промяната на политиката през 2010 г., достигайки изумителните 122 хиляди души през 2013 г.

БТА