На 13 март 1961 г. сутринта около 8:30 часа край Киев се къса преградната дига на хранилище за промишлени отпадни води и поток от кал с височина на 4-етажна сграда залива жилищния район Куреньовка, погребвайки над 1500 души.
Предисловие
През декември 1952 г. Киевският градски изпълнителен комитет („кметството") решава да създаде депо за промишлени отпадъци в Бабий Яр - един огромен дол, отворен към града. В Бабий Яр десетина години по рано (в началото на войната) германците избиват и заравят 260 000 души – основно евреи и военнопленници. Дълго време след това киевчани ходят там нощем да мародерстват, разравят масови погребения и търсят златни зъби и пръстени. Тъй като властите не могат да се преборят с тази вандалщина, а и се търси депо за работещите непрекъснато тухларни заводи за възстановяване на разрушенията в Киев, е взето решение за постепенно запълване на Бабий Яр. На изравнения в бъдеще терен е предвидено да бъдат построени жилищни комплекси и паркове.
Проектът е изработен в Москва от хидротехническа организация с ред нарушения. Тухларниците бълват по тръбите пулп (каша от кал и вода), но тесните тръби, които след това трябва да отведат водата, не могат да я поемат. Разчетите са тухларниците да работят на една смяна, а те преминават на три и следователно изхвърлят три пъти повече кална каша. Не е отчетена водонепропускливостта на глината в дефилето, обилните снегове зиме. Стените в отделните разклонения на яра са издигнати от пръст, а не от бетон. В Киев доработват московския проект, като вдигат стените до ръба на бреговете.
Катастрофата
В 6:45 часа водата в третото разклонение на Бабий Яр пробива стената и то в основата – сълзенето от предните дни прераства в поточета, които за час ерозират и лавинообразно събарят стената. Мръсна вода и около 700 000 кубометра мокър грунд се плъзга по оврага надолу и връхлита Киев със скорост 20 км/час. Вълната е широка 20 м. и висока 14 м., но е с голяма плътност, от която малцина се измъкват. Тя е толкова силна, че помита дори 10-тонни трамваи. Унищожени са 7 трамвая, тролейбус и автобус от градския транспорт, три предприятия.
Калната лавина разрушава напълно трамвайното депо и отнася част от стадиона „Спартак", от който над повърхността се вижда само върхът на високата ограда.
Бедствието продължава само 1,5 часа, след което 300 декара от Киев остават под слой от 4 метра кал, започваща бързо да се втвърдява.
Късно е разпоредено да се изключи електроснабдяването на района и много хора са убити от ток от залетите с кална вода електропроводи.
Официално е обявено, че са загинали 147 души, но всички последващи преценки свидетелстват, че те са между 1500 и 2000 души.
Без жилища остават 353 семейства с общо 1228 души.
Прикриване на трагедията
Властите по тоталитарен маниер решават да не афишират мащабите на трагедията. Незабавно в Киев е изключена междуградската и международната телефонна връзка. Официално съобщение за катастрофата е предадено по радиото едва след три дни.
Телеграми със „съмнително съдържание" са приемани, но не са изпращани към получателя. Писмата са цензурирани като на война по признака „благонадеждност".
Забранени са гражданските панихиди. Идентифицираните покойници са погребвани в различни гробища на града и даже в областта, като на гробовете е забранено да се обозначава датата на смъртта.
Няколко седмици след трагедията самолетите на „Аерофлот" заобикалят района, за да не могат пътниците да видят през илюминаторите истинския размах на бедствието.
В режим на секретност прокуратурата на Украйна възбужда наказателно дело, проведено е следствие. Никой от градските чиновници, които са си слагали подписите, не е засегнат. Закрит съд осъжда на затвор шест лица на ниски длъжности. Според заключението на експертната комисия като причина за аварията са посочени „грешки в проекта за отвеждане на водата и изграждане на стената". „Кметът" на Киев Алексей Давидов (чието име и сега носи булевард в града) умира следващата есен уж от инфаркт, но се говори, че се е застрелял.
Изводите на комисията са секретни чак до 90-те години. Музеят на Куреньовската трагедия се появява само благодарение на киевчанката Лидия Ливинска, която тогава работела в трамвайното депо и оцеляла по чудо.
