Градината в Алнуик в Северна Англия е една от най-красивите атракции, където акри от пъстри растения подканят посетителите да се разходят измежду благоуханни рози, прецизно направени растителни скулптури и каскадни фонтани. Но там също, пазени зад черни железни врати има място където на посетителите изрично се казва да не се спират и да не миришат цветята.През 1995г. Джейн Пърси става херцогиня на Нортъмбърланд, (окръг в Североизточна Англия, който се простира до границата с Шотландия), след като братът на мъжа й умира неочаквано. С титлата идва и замъкът Алнуик-традиционна резиденция на херцогът на Нортъмбърланд (тя също е служела за декор на Хогуортс в първите два филма за Хари Потър). След като семейството се установява в замъка, съпругът на Пърси я моли да направи нещо с градините, които по това време не били нищо повече от редове с коледни елхи, разказва hobyto.com.



„Мисля, че той мислеше, „Това ще я държи кротка, ще посади няколко рози и толкова“ разказва херцогинята. Но тя направила много повече от това. През 1996г тя наела Jacques Wirtz,ландшафтен архитект, който е работил с Тюйлери в Париж и градините в резиденцията на френският президент. Днес градините обхващат 14 акра и привличат над 600 000 туристи всяка година, правейки ги една от най-популярните туристически дестинации в Северна Англия.

„Аз разбрах, че мога да направя нещо наистина велико, ако имам правилните хора“-казва херцогинята. Но тя знаела, че се нуждае от нещо повече от добър екип-тя се нуждаела от нещо, което да отличи нейният проект от останалите градини разпръснати из английската провинция. „Ако правиш нещо, особено ако е атракция за посетители, то трябва да бъде нещо наистина уникално.“ казва тя. 

„Едно от нещата, които мразя в наши дни е стандартизацията на всичко. Помислих си ‚Хайде да опитам да направя нещо наистина различно‘“



Херцогинята мислела, че може би е добра идея да включи билкова градина, но едно пътуване до Италия я насочило в различна посока. След посещение на прочутата със скандалната си слава отровна градина на Медичите, херцогинята била очарована от идеята за градина с растения, които могат да убият вместо да излекуват. 

По време на друго пътуване-до архелогическото мяста на най-голямата болница в средновековна Шотландия херцогинята научила за припивателни гъби напоени с блян, опиум и бучиниш използвани за упояване по време на ампутации в хирургията през 15ти век. Това още повече засилило интереса и към създаване на градина със смъртоносни растения.

Херцогинята се заела със събирането на отровни растения. Докато събирала 100 които биха могли да се вкоренят в градината, тя имала едно задължително условие-растенията трябвало да имат история.

„Необикновеното е, че много от тези растения са добре познати на хората, но те не знаят, че са убийци.“ Посетителите често са изненадани да научат че лавровият жив плет (почти повсеместен в английските градини), може да бъде силно токсичен. Но някой хора са се срещали със зловещата страна на лавровият плет. Херцогинята научила няколко истории за хора, които след като натоварели в колите си нарязани лаврови листа, за да ги изхвърлят на бунището заспивали в колите си от токсичните изпаренията, които храстът изпускал.



Заради опасните качества на растенията, на посетителите е забранено да помирисват, докосват или опитват някои от тях. Но дори и с толкова много насоки на самото място, някои от тях стават жертви на растенията. Миналото лято седем души съобщили, че припаднали от вдишването на отровните пари докато се разхождали в градината.

Като част от образувателната мисия на градината, херцогияната отглежда разнообразие от наркотици-от канабис до кокаин (извлечен от листата на растението кока), използвайки ги като начин да образова децата.
Други отровни растения са по-малко познати на посетителите, но те не са по-малко опасни. Едно от любимите цветя на херцогинята е Brugmansia или Ангелски тромпет (семейство Картофови-което включва смъртоносното Кучешко грозде), което расте в дивата природа на Южна Америка. „То е удивителен афродизиак преди да те убие“, казва тя. Обяснява, че може би доста често викторианските дамидържали цветове от растението на техните маси за игра на карти и добавяли малко количество от цветният прашец в чая си, за да предизвикат усещане като от ЛСД. 

„Ангелският тромпет е удивителен начин да умреш, защото е съвсем безболезнено“, казва херцогинята. „Големият убиец обикновено е невероятен афродизиак“.
Дали растенията убиват с удоволствие или болка, посетителите могат да научат забавен анекдот при тръгването си от градината. „Повечето растения, които убиват, са доста интересни“, казва херцогинята.