Геймпад, златен пръстен, колан за масаж - предметите, оставени след бягството джихадистите на "Ислямска държава", приличат на списък с подаръци за Коледа. Онези, които ги събират, обаче трябва да внимават - това е капан.
Дълго време след като се изтеглиха, джихадистите продължават да сеят смърт, залагайки експлозиви в къщи и по улиците в зоните, които им се наложи да напуснат под натиска на кюрдските сили пешмерга в северозападната част на Ирак.
"Тези хора имат развито въображение, като дявола", обясни Маруан Сидо Хисн, сапьор от Сиуни - град в областта Синджар, отвоювана от "Ислямска държава" в края на декември".
"Вижте това", каза той, показвайки снимки на телефона си. "Намерихме този колан за масажи, който са напълнили с малко количество експлозиви, скрити съвършено, и готов да се взриви още щом някой го включи".
На друго място телевизорът е бил натъпкан с експлозиви, настроени да гръмнат на секундата, когато някой активира геймпада на плейстейшъна. В друга сграда небрежно забравен на пода златен пръстен също е капан. Който го вдигне, активира детонатор със заложена наблизо бомба. Някои къщи са минирани от пода до тавана, а кабели свързват експлозиви с бравата на вратата.
Общо "имаме списък с 24 различни видове бомби, които са използвали тук", обясни Даруиш Муса Али, друг експерт по локализиране и обезвреждане на мини.
Подобно на колегата си, той е член на кюрдските сили за сигурност. Двамата мъже са единствените сапьори за цялата северна част на планината Синджар - 60-километров хребет по протежение на границата със Сирия. Те са били изпратени там от базата си в Джалаула, на около 1000 километра по на изток, в другия край на фронта с джихадистите. "За 24 часа намерихме повече от пет експлозива, голяма част от която ръчно производство", уточни Али.
Двамата мъже са били обучени от американски войници преди изтеглянето им от Ирак през 2011 г., но разчитат на много ограничено оборудване, за да доведат до успешен край опасната си мисия. "Нямаме нито специална защитна екипировка, нито роботи, нито уреди за заглушаване на комуникациите - разполагаме само с очите си, опита и едни пинсети". Всичко побира в синя хладилна чанта - пакет детонатори, инструмент за рязане и изолирбанд.
Събраното от тях се пази във влажна стая, която дели обща стена с бакалия, едва защитена от желязна преграда, на която е написано с жълта боя: "Опасност". "Последвайте ме", каза Хади Халаф Джирго, пешмерга, който работи като асистент на сапьорите. Захапал цигара с крайчеца на устата си, той размотава кабел, свързан с една от многото бомби - понякога 30 на ден - които обезвреждат. Щом се отдалечи на достатъчно разстояние, натиска детонатора. Издига се дим, черен облак над белите заснежени върхове на Синджар.
Регионът бе отвоюван от джихадистите преди близо месец, но войниците още са много заети заради големия брой цивилни, решени да се върнат у дома, преди регионът да бъде напълно обезопасен. През първите дни при експлозии загинаха осем души, се оплаква Хисн.
"Обширни територии, отвоювани от "Ислямска държава", все още не са разчистени от експлозиви, а за самоделни устройства още не сме получили необходимото оборудване", се оплаква Ако Азиз, директор на Иракската кюрдска сапьорска агенция. Самият той е загубил четирима мъже през октомври в област Зумар, недалеч (от Синджар).
Голяма част от 750-те бойци пешмерга, загинали от началото на юни при офанзивата на "Ислямска държава" в Ирак, са намерили смъртта си при експлозия на самоделни взривни устройства. Опасността е също толкова голяма за цивилни. Агенцията стартира кампания да ги насърчава да внимават, когато намерят подозрителни предмети.
Само шепа специалисти действа в огромната военна зона с изменящи се граници. Спецификата на взривните устройства, оставени от джихадистите, забавя работата им.
БТА
