Кои са казаците? По този въпрос до ден днешен се водят спорове. Съществува версия, че са произлезли от избягали крепостни селяни. Но някои историци твърдят, че казачеството води произхода си от VIII век пр.н.е.

Да, ние сме скити...
Византийският император Константин VII Багрянородни пише през 948 година за териториите на Северен Кавказ, като за страната Касахия. Историците придават значение на този факт едва след като капитан А. Г. Тумански намира през 1892 година в Бухара персийската география «Гудуд ал Алем», съставена през 982 година.

Оказва се, че и там се среща «Земята Касак», която се намира в Приазовието. Интересното е, че арабският историк, географ и пътешественик Абу-л-Хасан Али ибн ал-Хусейн (896 - 956 г.), който е бил наречен имам на всички историци, съобщава в трудовете си, че живеещите зад Кавказкия хребет не са планинци.

Може да се каже също, че бедно описание на някакъв военен народ, обитаващ Причерноморието и Закавказието, се среща също така и в географския труд на гърка Страбон, който е творил по времето на Христос. Той ги е нарекъл косахи. Съвременните етнографи говорят за скити от туранските племена Кос-Сака, които се споменават за първи път около 720 година пр.н.е. смята се, че именно тогава отряд на тези номади е проправил път от Западен Туркестан към причерноморските земи, където са останали.

Освен скитите на територията на съвременното казачество, тоест между Черно и Азовско море и между реките Дон и Волга, са властвали племената на сарматите, които са създали Аланската държава. Хуните са я разгромили и са избили почти цялото й население. Спасилите се алани се скрили на север - между Дон и Донец, и на юг - в подножието на Кавказ. Именно тези два етноса - скити и алани, като се сродили с приазовските славяни, са създали народност, наречена Казац. Тази версия е една от основните в дискусията, откъде са се появили казаците.

Славяно-туранските племена

Донските етнографи свързват корените на казачеството с племената на северозападна Скития. За това свидетелстват надгробните могили от III-II век пр.н.е. Именно тогава скитите са започнали да водят уседнал начин на живот, кръстосвайки се и сраствайки се с южните славяни, живеещи в Меотид - на източния бряг на Азовско море.

Това време е наречено епоха на «внедряване на сармати сред меоти», превърнали се в племената Торети (Торки, Удзи, Беренджери, Сираки, Брадас-Бродники) от славяно-турански тип. През V век имало нашествие на хуни, поради което част от славяно-туранските племена отишли отвъд Волга и в горно-донската степ. Които останали, се подчинили на хуните, хазарите и бугарите и получили названието касаки. След 300 години приели християнството (около 860 година, след апостолската проповед на свети Кирил), а след това по заповед на Хазарския каган изгонили печенегите. През 965 година Земята Касак минала под управлението на Mcтислав Рюрикович.

Тмутаракан

Именно Mcтислав Рюрикович е разбил при Листвени новгородския княз Ярослав и е основал свое княжество - Тмутаракан, което се простирало далеч на север. Смята се, че тази казашка държава за кратко била много могъща, до към 1060 година, но след идването на половците започнала постепенно да залязва.

Много от жителите на Тмутаракан избягали на север - в степта и заедно с Русия се сражавали срещу номадите. Така са се появили Челните Калимявки, които ги наричали в руските летописи казаци и черкаси. Друга част от жителите на Тмутаракан били наречени подонски бродници.

Също като руските княжества, казашките селища се оказали във властта на Златната Орда, между другото, условно, възползвайки се от широка автономия. През XIV-XV век заговорили за казачеството като за сформирала се община, която започнала да приема бегълци от централна Русия.

Нито хазари, нито готи

Съществува още една, популярна на Запад, версия за това, че прародителите на казаците са хазарите. Поддръжниците й твърдят, че думите «хусар» и «казак» са синоними, тъй като и в двата случая става дума за войнствени конници. Нещо повече, и двете думи имат един и същ корен «каз», означаващ «сила», «война» и «свобода». Между другото, има още един смисъл - «гъска». Но и тук поборниците на хазарската следа говорят за конници-хусари, чиято военна идеология са я копирали почти всички страни, дори мъгливия Албион.

За хазарския етноним на казаците се говори директно в «Конституцията на Пилип Орлик», «...народ войнствен, старинен казашки, който преди се е наричал казарски, имал е безсмъртна слава, просторни владения и рицарски почести...». Говори се също, че казаците са приели православието от Цариград (Константинопол) по времето на хазарския каганат.

В казашката среда в Русия тази версия предизвиква справедлива ругатня, особено на фона на изследването на казашкото родословие, което има руски корени. Така потомственият кубански казак, академикът на Руската художествена академия Дмитрий Шмарин в тази връзка се изказал гневно: «Авторът на една от този тип версии за произхода на казачеството е Хитлер. Той дори има отделна реч по тази тема. Според неговата теория, казаците са готи. Вестготите са германци. А казаците са остготи, тоест потомци на остготите, съюзници на немците, близки по кръв и воински дух. По войнственост ги е сравнявал с тевтоните. На основата на това Хитлер е провъзгласил казаците за синове на велика Германия. И сега какво, да се смятаме за потомци на германците ли?»