„Няма криза! Криза има само мале за тия на държавската работа,” обясни ми моят нов приятел Янис още първия път, когато се опитах да започна разговор, деформиран от професията ми. На брега на морето, на няколко километра от родното място на Аристотел, Янис е построил нещо, което носи етикета „семеен хотел”. Всъщност е къща. Разбираме се на някакъв общ език, който избягваме да дефинираме точно какъв е. При първия опит стигнахме до „Голям Александър”, който тук на съседния баир добивал злато.

„От държавата не губиш пари. Чакаш малко повече, но не губиш нищо,” разяснява ми Янис неговия мотив да работи с държавата. А как един семеен хотел може да работи с държавата? И за мен беше странно. Почти половината от посетителите на Янис, а и на съседните къщи, плащат по 3 евро на човек на нощувка. Държавни служители са. На някои са им намалили заплатите с по около 100 евро месечно. Но всеки от тях получава между 10 и 15 евро на член на семейство на нощувка в продължение на седмица от „неговата си каса”. Подписват едни хартии при Янис и после той започва голямото чакане. „Едната каса ги плаща почти веднага, другата след два-три месеца, третата каса обаче я чакаме цяла година, но пак е добре. От държавата парите не се губят.”

Наоколо сръбските и българските коли са изключение. Не са рядкост, но морето от коли са с гръцка регистрация. Клиентите на заведенията, тълпите по плажовете, безделно обикалящите улиците - всички говорят гръцки език.

Вечер по новините въртят едно и също изказване на шефа на МВФ за успехите на гръцките реформи. Като свършат новините, моите нови приятели ме питат: „А как е при вас, много лоша била кризата?”

Източник: Блогът на Иван Бедров