Над 700 000 вярващи се събраха на площад „Свети Петър“ във Ватикана, за да станат свидетели на канонизацията на Бартоло Лонго – бивш сатанински жрец, превърнал се в католически мисионер и благотворител. Церемонията бе водена от папа Лъв XIV, който на 19 октомври официално провъзгласи Лонго и още шестима души за светци на Католическата църква.

Бартоло Лонго е роден през 1841 г. в италианския град Латиано и е получил юридическо образование. След смъртта на баща си се отклонява от християнската вяра и започва да участва в окултни практики, като според съвременни свидетелства дори бил „ръкоположен“ за сатанински жрец. В този период Лонго се занимавал с провеждане на спиритически сеанси и ритуали, включително крайни форми на пост и изолация.

Под влияние на своя приятел проф. Винченцо Пепе, който бил силно обезпокоен от духовното му състояние, Лонго постепенно се отказва от окултизма и търси помощ от доминиканския свещеник отец Алберто Раденте. След продължителен период на изповеди и покаяние той окончателно се отказва от предишния си живот, посвещавайки се на църковна и благотворителна дейност.

През 1870-те години Лонго полага обет за безбрачие и започва обществена мисия, насочена към помощ на бедните и нуждаещите се. През 1887 г. основава сиропиталище за момичета, а през 1892 г. — институт за синовете на затворници, последван през 1922 г. от аналогичен дом за дъщерите им. По-рано той създава и Папското светилище на Светата Дева от Розария в Помпей, което днес е едно от най-посещаваните поклоннически места в Южна Италия.

Лонго умира през 1926 г. и е запомнен с рязката си духовна трансформация — от окултизъм и отчаяние към вяра и служение. Католическата църква започва официалния процес по канонизация на Лонго през втората половина на XX век.

Папа Лъв XIV го канонизира заедно с още шестима души, сред които трима монаси, венецуелски лекар, известен като „докторът на бедните“, и архиепископ, загинал по време на Арменския геноцид.

В своята проповед на 19 октомври Светият отец заяви: „Днес пред нас стоят седем свидетели – новите светци, които с Божията благодат запазиха пламъка на вярата жив. Нека тяхното застъпничество ни подкрепя в изпитанията, а примерът им да вдъхновява пътя ни към светостта.“

Процесът на канонизация в Католическата църква е продължителен и строго регламентиран. Той започва с признаване на кандидата за „Божи служител“, след което следват стъпките „достопочтен“, „блажен“ и накрая „светец“ — титла, която се присъжда след потвърждение на поне две чудеса, приписвани на застъпничеството на починалия.

Исторически първият човек, официално канонизиран от папата, е Свети Улрих от Аугсбург, обявен за светец от папа Йоан XV през 993 г.