Истински абсурд се разиграва в гробищния парк на Пазарджик, където две жени с еднакви имена – Мария Павлова – са погребани в едно и също гробно място.
За ужасяващата ситуация разказва пред bTV Димитрийка Делова, дъщеря на първата Мария Павлова, която още през 1997 г. закупила мястото за вечно ползване, а през 2007 г. била погребана там.
„Все едно я погребвам втори път“
„Припаднах, когато го видях. Беше ужасяващо. Все едно погребвам майка си втори път“, разказва разтърсено Димитрийка Делова. Оказва се, че преди пет месеца, на гроба на майка ѝ е погребана друга жена със същото име и фамилия – също Мария Павлова, също от Пазарджик, и живяла на същата улица.
Служителите в общинското предприятие "Обредни дейности" допускат грешката, позовавайки се на съвпадение на имената и липса на яснота около родствената връзка.
Обяснения и липсващи документи
„Когато попитали близките на втората Мария каква ѝ е първата, те отговорили: „Свекърва от пореден брак“, твърди директорът на „Обредни дейности“ Теодора Добрева. Въпреки че и двете семейства твърдят, че са платили за гробното място, само Делова разполага с официална фактура – другата страна казала, че документът бил „изгубен във времето“.
Допълнително объркване внася фактът, че първата Мария Павлова е осиновена и погребана до осиновителите си – с различна фамилия. Именно това, според общинската администрация, допринесло за грешката.
„Най-силно ме възмущава безхаберието. Те трябваше да ме потърсят като наследник. Това е осквернение“, казва Димитрийка.
Няма престъпление, няма решение
От Районната прокуратура в Пазарджик са категорични – няма данни за престъпление, а според закона гробът не може да бъде ексхумиран в следващите осем години. Това означава, че решение чрез административен път няма, поне не в близко бъдеще.
Димитрийка Делова вече е завела гражданско дело срещу общината заради причинените морални и неимуществени вреди.
Извод:
Парадоксът с двете Марии Павлови и един гроб повдига тревожни въпроси за реда, контрола и човешкото отношение в гробищните паркове. „Грешка“ тук не е просто административен пропуск – тя е дълбоко лична, болезнена и, както казва потърпевшата, „все едно погребваш близък втори път“.
