Седмица вече България съпреживява мъката за трагичната гибел на 12-годишната Сияна, станала жертва на поредния пътен инцидент. Общественото недоволство е силно и това не би трябвало да изненадва когото и да е – хората са обезверени, защото чувството за справедливост у нас отдавна е изгубено. Политически лешояди се опитват да яхнат трагедията с невинното дете, за да се домогнат до власт, без да съзнават собствената си вина за липсата на правосъдие, а тя трябва да е водещата.

Родителите на деца, убити при катастрофи, повечето причинени от пияни и надрусани шофьори, най-накрая получиха медийното внимание на неолибералния мейнстрийм у нас. Контролираните от олигарха и монополист Иво Прокопиев нюзруми на БТВ и Нова телевизия, както и поръчките сайтове на кръга „Капитал“, забравиха за онези адвокати и съдии, които обичайно пропагандират в защита на правата на извършителите. Къде ли е една адвокатка, която всяка сутрин в Нова телевизия и от сайта „Дневник“, громеше прокуратурата и полицията, че конфискували колите на употребили алкохол и опиати шофьори? Къде ли е и един съдия от Софийския районен съд, активист на политизирания Съюз на съдиите в България, който реши да не прилага действащото законодателство и безцеремонно бе отказал да конфискува колата на призналия вината си за шофиране в нетрезво състояние Ивайло „Нойзи“ Цветков. Няма ги, нали?! Защото не е удобно, сега са се снишили, но само временно, докато отмине бунтът на обществото за липсата на ефективни присъди, каквито либералните и зависими от задкулисието у нас съдии не обичат да постановяват. Те, все пак, са загрижени за виновника, не за жертвата, за маргиналните групи, не за обществения и национален интерес. Така ги учат Сорос, баща и син.

Но ето един пример, при който именно съдийка, произхождаща от кръговете на Сорос в правосъдната ни система, забърка, защото в свое решение, отпреди четири седмици, отново се бе загрижила за извършителя на престъплението. Случаят е показателен и за мрежите на влияния, които родните последователи на Сорос са изградили – между съдии, поръчкови медии и адвокати-лобисти.

На 18 март съдия Мирослава Тодорова от Софийски градски съд, решава, че нападателят на синоптиците от връх Мургаш, не трябва да ходи в психиатричното отделение на затвора в Ловеч, а може да бъде настанен в обикновена психиатрия, въпреки, че може да е опасен. Защото Тодорова очевидно се интересува от съдбата на нападателя, какво значение имат страданията и болките (в конкретния случай и физически) на жертвите, които по чудо оживяват след нападението на 8 срещу 9 март на метеорологичната станция на планинския връх. „Да се държите прилично и да не се укривате!“ С тези думи съдия Мирослава Тодорова налага „домашен арест“ в психиатрията в Курило на 32-годишния Стоян Стоянов. В рамките на разглеждането на мярката, Тодорова не пропуска да нападне прокуратурата, която иска принудително задържане на Стоянов и привеждането му в специализираната клиника в Ловеч. Адвокатите на нападателя разкриват в рамките на съдебното заседание, че Стоянов очевидно има психични проблеми още от предходни години. Но въпреки това Тодорова решава, че той нито ще се укрие, пък и нали му казва да се държи прилично и той ще го направи. Само, че 25 дни по-късно ще вземе да се укрие или (почти) да избяга от болницата в Курило, защото няма проследяваща гривна на крака. А такава няма, защото стените на сградата били дебели и сигналът се губил. Все пак Стоян Стоянов е установен и прибран отново, в Курило.

Какво се случва след това? Близката до съдия Мирослава Тодорова журналистка Полина Паунова, започва истерично да брани във фейсбук нападателя и да напада прокуратурата. Типично, дали защото Паунова е служителка на Прокопиев, за чиито поръчкови медии Мирослава Тодорова има статут на „икона на соросоидното правосъдие“. Понеже Паунова учи и право, точно така – след като оправи журналистиката и си позволява да менторства – кое е правилно, кое е грешно, след като се изказва като последна инстанция по политически теми, този неоценен юридически талант, не трябва да бъде изпускан. Пък и колко му е – в кантората на адвокатите на Прокопиев – „Доковска, Лулчева…и Георги Атанасов“, все ще се намери едно бюро за чирака от „Капитал“.

Жалкото е, че във фейсбук Полина Паунова рони сълзи, че видиш ли в медиите интервюта били дали двойката синоптици, пребити жестоко от Стоянов, а понеже и бил поизбягал от Курило, сега този „мъченик“-нападател, можел да стане „жертва“ на прокурора, който да му поиска отново принудителното отвеждане в Ловеч. Нищо, че Румяна и Георги Златанови, споделят зловещи подробности за това, как са били нападнати от гол мъж, спуснат от извънземните в зимната нощ преди месец на връх Мургаш и е цяло чудо, че днес са живи. Je suis за психично болния нападател – той е жертва, смятат Тодорова и Паунова, които инак нямат нищо общо помежду си. Разбира се, в писанията си по темата, студентката по право пропуска да сподели, че всъщност защитава тезата на Мирослава Тодорова, която е пуснала „мъченика“-нападател под „домашен арест“.

Абсурдът на този розов неолиберализъм, в който престъпникът, бил той психично неуравновесен или напълно осъзнат, според соросоидите у нас е равносилно на жертва и мъченик, очевидно минава всякакви граници, защото – о, чудо, каква драма – дори Андрей Янкулов от „Антикорупционен фонд“, дръзва да репликира Паунова и подробно описва аргументите, според които мястото на нападателя Стоян Стоянов е именно в затворническата психиатрия, а не в онази, в която няма специализирана охрана.

Дали Янкулов си дава сметка, че е засегнал „иконата“ на своя ментор и скрит кукловод от кръга „Капитал“? Ако не е разбрал, то сигурно горчиво ще съжалява, че е дръзнал да критикува Паунова и Тодорова, общото между които е и кантората на адвокатите-лобисти, които обожават да представляват пионките, а и самия олигарх Прокопиев пред родното правосъдие или онези остатъци от него, които не са били унищожени от лешоядите на Сорос.