„Ех, ти, Смолян, Смолян, чуден град си ти! Най-красив си, Смолян в Родопа, ти!“ – тези думи от известната песен предизвикват носталгия у много смолянчани, особено по-възрастните, които си спомнят славните дни на града. Смолян остава красив и днес, но животът в него е белязан от нови предизвикателства.

Демографският спад е очевиден, като населението драстично намалява с всяка изминала година. Единствената утеха за местните е, че това не е изолиран феномен, а част от по-широка тенденция, засягаща почти всички малки и средни градове в България, пише 24rodopi.com .

Смолян през социализма – витрина на „новото време“

През социализма Смолян е един от емблематичните „градове-витрини“, изграждани по модела на модернизацията. Историческа за града е 1983 година, когато новият център е официално открит от Тодор Живков.

Това мащабно инфраструктурно начинание, което започва от нулата върху празни поляни, е проектирано да съчетае монументалността на социалистическата архитектура с традиционните родопски елементи.

Строителството продължава повече от десетилетие, като в него участва почти цялото местно население. Шеговити вицове от онова време подчертават колко активно хората са били ангажирани: „В Смолян няма мухи, защото са на бригада.“

По това време Смолян достига своя разцвет – населението наброява около 50 000 души. Градът кипи от живот: училища, културни институции, работещи предприятия, емблематични кина и театри. „С две заплати можехме да изградим къща, да ходим на почивки и да изучим децата“, разказват с носталгия възрастните жители.

Демократичните промени и началото на прехода

С демократичните промени през 1989 г. Смолян, както и много други градове, преживява икономически и социални сътресения.

Предприятията, които осигуряват поминък за хиляди хора, са закрити или приватизирани, а задължителната военна служба е премахната, което води до отлив на кадри. Полкът се превръща в батальон, а много военни и техните семейства напускат града.

Демографската криза става все по-осезаема. Апартаментите в Новия център вечер остават тъмни – собствениците им са напуснали или живеят в чужбина. Санират се стари сгради, но ново строителство почти няма. Градът сякаш губи част от духа си.

Сблъсък на мнения – носталгия срещу новите възможности

Сред смолянчани се открояват две противоположни гледни точки за миналото. По-възрастните често си спомнят социализма като време на стабилност.

Те говорят за щастливите моменти, осигурените социални услуги и достъпното здравеопазване. „Може да чакахме за банани и автомобили, но хората бяха спокойни и усмихнати“, споделя Снежана, на 78 години.

Младите обаче, или тези, които са израснали след 90-те, често подчертават свободите, които демокрацията е донесла – правото на пътуване, възможностите за образование и кариера в чужбина, както и свободата на изразяване.

„Може да ми е мъчно за детето ми в Лондон, но се радвам, че има право на избор“, казва Теменужка, на 60 години.

Днес – надежда за бъдещето

Смолян продължава да бъде символ на красота, обграден от величествените Родопи. Градът разчита на европейски средства за обновяване на инфраструктурата, културните институции продължават да функционират, а туризмът носи нови възможности за развитие.

Въпреки това, основният въпрос остава: ще може ли Смолян да се възроди? Много жители вярват, че ако се създадат по-добри условия за живот, младите хора ще се завърнат. Градът все още пази духа си – в спомените на хората, в културата и в песните, които възхваляват красотата му.

Ех, ти, Смолян, Смолян, чуден град си ти! Надеждата е, че Смолян ще остане не само спомен за миналото, но и обещание за едно по-добро бъдеще.