Зловещи истории за високи 3 метра "тъмни наблюдатели" се разпространяват от 18-и век насам. За тези сенчести фигури се казва, че обитават мъгливите планини Санта Лучия.

Тези същества често се описват като огромни, безизразни тъмни силуети, обикновено виждани да носят шапки с периферия или бастуни. Най-често се забелязват по време на здрач и на зазоряване, мълчаливо наблюдавайки пътниците от хоризонта по планинската верига Санта Лучия в Калифорния. Те обаче изглеждат донякъде неуловими, тъй като легендата разказва, че изчезват, ако някой се опита да ги доближи, съобщава "Дейли Стар".

Местни легенди

Историите за тези фигури в сянка произхождат от местните коренни племена, които говорят за тези видения в своите устно предавани традиции.

Когато испанските заселници пристигат, те също съобщават за наблюдения на тези призрачни фигури, наричайки ги Los Vigilantes Oscuros (Тъмните наблюдатели).

Усещането, че са наблюдавани от хълмовете, също е докладвано от англоамерикански заселници, когато започват да се установяват в региона.

Навлизане в литературата

Оттогава наблюденията продължават и през 1937 г. създанията правят своя литературен дебют чрез Робинсън Джефърс, поет, възпяващ живота по централното крайбрежие, който споменава „наблюдателите“ в титулярното стихотворение в сборника си „Такива съвети, които ми дадохте, и други стихотворения".

На следващата година Джон Стайнбек, който е израснал в Салинас, говори за тях в разказа си „Полет“. В историята тийнейджър мексиканско-американско момче е принудено да избяга в Санта Лучия, след като е извършило убийство. Докато си тръгва, майка му му казва да се моли, да се грижи за коня си и „когато стигнеш до високите планини, ако видиш някой от тъмните наблюдатели, не се приближавай до тях, нито се опитвай да им говориш“.

В средата на 60-те години на миналия век, според стари изрезки от вестници, бивш директор на гимназия от полуостров Монтерери се натъква на мистериозна фигура, докато се разхожда в Санта Лучия.

Фигурата, кацнала на скала, разглеждаща околностите, изчезна, когато директорът предупреждава своите другари туристи.

Разумно обяснение

Има няколко теории, които биха могли да потушат вълнението на тези, които търсят митични създания.

Една теория предполага, че това, което някои смятат за сенчести фигури, може да са просто обикновени сенки от дървета, изкривени от мъгла или мараня и погрешно интерпретирани от нашия мозък като човешки форми.

Този трик на ума е известен като парейдолия, при който склонността на нашия мозък да намира конкретни форми ни помага да разберем света около нас. Същият принцип работи в тестовете с мастилено петно ​​на Роршах и когато хората твърдят, че виждат лица на повърхността на Луната.

Друга възможна хипотеза е известна като Брокенския призрак, понякога наричан "планински призрак", който може да се случи при специфични атмосферни обстоятелства, когато слънцето попада под правилния ъгъл.

Това може да доведе до проектиране на сянката на човек върху околните облачни брегове, от което да се получи зловещия вид на огромна, сенчеста човешка форма.