Единствено Рангел Бизюрев е с обвинителен акт за умъртвяването на 24-годишния Димитър Малинов от Цалапица. Двамата близнаци Валентин и Борислав Динкови, за които има доказателства, че са съпричастни в престъплението, ще бъдат съдени за укривателство.

Митко от Цалапица 

Само фактът, че Борислав е дал идеята Митко да бъде заровен жив, без да бъде извикана Спешна помощ, говори, че не става дума само за укривателство. Младежът е предложил също ровът да бъде покрит със строителни отпадъци, за да не бъде намерен. След убийството двамата братя са си извадили по спешност международни паспорти и са заминали за морето, а баща им прехвърлил негова кола на тяхно име. Това са все факти, които говорят не за укривателство, а за съучастничество. Има съмнение, че той е удрял Митко по главата, докато Рангел по торса.

Хората в Цалапица се заканват, че ако близнаците бъдат пуснати от ареста, няма да се спрат пред нищо, за да ги върнат обратно там. Те разказаха пред Lupa.bg, че са пласирали наркотици и затова се страхуват за децата и внуците си. Срещу тях има подадени множество сигнали в Районното в Стамболийски, които обаче били късани. Според тях лично уволненият началник Ангел Керпиев се е грижил братята да нямат криминално досие. Но какво може да се очаква от шеф, който по време на дежурство, пътува за чужбина?!, коментираха пред медията ни хората в Цалапица.  

Срещу близнаците има и подаден сигнал за кражба на пенсията на възрастни хора в община Родопи. Кметът е запознат с това, но нито той, нито полицията е предприела нещо по случая. 

Атанаска Бакалова

Майката на Митко Атанаска Бакалова е категорична пред Lupa.bg, че Валентин и Борислав Динкови са съучастници в престъплението. Те са помогнали на Рангел Бизюрев да пребие до смърт 24-годишния младеж. Незнайно защо обаче разследващите не се опитват да разберат дали Рангел е имал съучастници. Както е известно той и двете момчета дават различни показания за умъртвяването на младежа. Следственият експеримент не е направен на правилното място, а записите от камерите в Цалапица не са прегледани. Втори следствен експеримент е отказан. Чат на бащата на близнаците, с който медията ни разполага, загатва за даване на пари за покриване на случая. Дали това е вярно, трябва да се установи от криминалисти, които не са местни, за да няма злоупотреби, както и от прокуратурата на друг град по същите причини.

Рангел Бизюрев твърди, че не е удрял Митко в лицето, а само в торса. Че младежът не е убит от един човек е пределно ясно: има кръвоизлив в мозъка, множество вътрешни кръвоизливи, счупени челюст, носна преграда, ребра. Глезените му са били насинени от множеството ритници. Освен това Борислав е предложил да закопаят мъртвия си приятел и е счупил телефона му. Именно той е завел полицията на мястото на престъплението. Не е за пренебрегване и факта, че тренира бокс и ударите в лицето най-вероятно са негови.

"Не съм имал намерение да умъртвявам Митко. Всичко стана за по-малко от минута".Това каза пред съда днес Рангел Бизюрев.

"Работих в Германия една година. Реших да се прибера. Купих си двупосочен билет от Германия. Прибрах се да видя близки и роднини. Четвъртък през деня бях в Пловдив, видях се с приятели. Тогава с тях се уговорихме за морето, оправих си някакви документи. Оттам се прибрах в Цалапица.

Разбрах, че се прави барбекю, имаше малко хора там. Всеки си беше взел някакви работи да консумира, аз също си взех, както и четири бири. Седях на пейката и си говорехме.

Тогава дойде Йордан Пунгеров, Борислав седеше до мен. Йордан каза на всеослушание, че предишната вечер съм бил тема на разговор 20-30 минути, като Димитър ме е обиждал с най-различни думи, с незнайно каква цел - дълга мастия, педераст, тоя боклук и т.н.

Когато разбрах, че е говорил тези неща, аз помолих Борислав да му пише да се срещнем с него.

Тогава не съм пил твърд алкохол, не съм заплашвал никого, не съм карал никого насила. Димитър отговори, че си е вкъщи и ще може да мине да го вземе. С Борислав се качихме в мерцедес, той караше колата и потеглихме към Димитър.

По пътя не е имало замисъл или умисъл аз да умъртвявам Митко или да се пристъпва към такива крайни неща", каза в обясненията си Рангел Бизюрев.

"Като стигнахме, аз слязох предварително от колата, той взе Димитър, дойдоха в улицата. Димитър стоеше на предна дясна седалка, прозорците бяха отворени. Спря колата по средата на улицата. Аз се приближих и попитах какво става. Тогава той слезе, седяхме странично от колата и дървото. Попитах го какво е говорил и защо, той ми каза, че не съм аз човекът, пред който трябва  отговаря.

Каза, че съм никой за него. Ядоса ме, раздразних се. Чувствах се наранен. Вторият път, когато каза, че няма и не иска да говори с мен, някак си тогава много силно ме раздразни. Тогава го бутнах два пъти по дясното рамо. И го попитах пак, нищо не каза, а се спусна към мен.

Тогава го бутнах в гърдите, той си удари рамото в дървото. Оттам залитна настрани, падна на едно коляно, след това стана, спусна се пак към мен с юмрук. Каза "Какво правиш, какъв си ти", последва боричкане в изправено положение.

Впоследствие усетих, че неговата дясна ръка е по-слаба. Нанесох му два удара с лява ръка в областта на торса. Тогава се отслаби неговата дясна ръка. Нанесох още два удара в областта на торса. Удари в лицето не е имало, никъде не е имало кръв. Знаех, че съм по голям и по тежък, знаех, че Митко е по-малък, не съм нанасял удари с цел да го умъртвявам, не съм и помислял такова нещо.

Аз бях на 30 години, защо да правя това. Не е ставало въпрос за момичета, наркотици, кредити и т.н.  Всичко беше заради приказки, не съм искал така да се случат нещата, не съм искал да го убивам, не съм очаквал, че от 4-5 мои удара могат да се стигне до такива фатални последствия.

Когато нанесох ударите с дясна ръка, Митко се присви. Тогава го ударих с коляно в областта на корема. Бутнах го с двете си ръце в дървото, тогава той падна на земята. Пристъпих крачка към него, той каза "Спри, удари ме лошо". Спрях се, погледнах го за секунда, нищо не му казах, качих се в колата и с Борислав потеглихме в посока центъра", каза още Бизюрев. 

По думите му, при качването си в колата видял как Митко се изправя.

"Потеглихме, излязохме до старото игрище, тогава нещо в мен ме накара да кажа на Борислав да спре колата, да се върна и да видя какво става с Митко. Борислав обърна, стоях на предна дясна седалка. Затичах се на нататък. Когато погледнах, Митко беше паднал на около 20 метра от въпросното място по гръб, с телефон в ръка.

Когато го видях отдалеч се забързах към него. При пристигането при него се паникьосах, шокирах се, нямаше жизнени показатели. Хванах го за раменете, опитах се да го свестя, проверих му пулса два пъти, нямаше резултат.

Тогава се върнах пак към Борислав, качих се в колата, обясних му какво става.

Тогава той излезе на главния път,  после пак влезе в улицата с фаровете напред. Борислав слезе също, двамата отидохме пак при него, той също го провери, удари му шамари, опита да го свести, но без никакъв резултат.

В паниката попитах Борислав какво правим. Тогава ми каза да вземем телефона, качихме се обратно. Не съм казал накъде да шофира, караше в неизвестна посока. Накара ме да изкарам сим картата, опита се да изтрие някакви неща. Потеглихме през селото, излязохме, картата падна някъде в колата. Телефонът беше счупен на две от мен и изхвърлен в канала", обясни Рангел в съдебната зала. 

"При връщането на улицата, Борислав звънна на някой си Гунчев. Малко дете, което му е комшия. Каза му да види дали на улицата има хора. При пристигането му на улицата, на която живее Митко, Атанас ни чакаше там. Говориха си, след това Борислав му каза да изчезва. Тялото не е местено, не е скрито, седеше по средата на улицата.

Тогава Борислав даде на заден ход, спря близо колата. При слизането аз го питах какво правим, а той отговори, че го качваме в багажника. Не бях в състояние да реагирам, да мисля трезво. Толкова бях паникьосан и уплашен, всичко в ума ми се беше изпарило. Качихме Митко в колата.

При потеглянето ни, Борислав звънна на брат си Валентин. Не съм направлявал, нито съм казвал на Борислав накъде да кара колата и какво да прави. Не съм заплашвал никого.

Обади се на брат му и му каза да вземе кирка и лопата. При излизането от Цалапица, в посока Пловдив, по някакви черни пътища. Обясни на Валентин къде се намираме.

При идването на брат му, Борислав отвори багажника. Валентин видя, че Митко е в колата, отново му проверихме пулса, нямаше такъв. Тогава Валентин попита какво е станало, отговорих му, че и аз не знам. Всичко стана много бързо, не повече от минута.

Тогава близнаците тръгнаха посока изкопа, като търсихме място, където да бъде изкопана дупката. Харесахме място, изкопахме дупката. Валентин си тръгна, аз и Борислав пренесохме тялото, положихме го в дупката и сложихме пръст отгоре", разкри Бизюрев. 

След заравяне на тялото, Борислав и Рангел се качили в колата и я оставили близо до бащината на Бизюрев.

"Прибрах се и се опитах да заспя, но не се случи. Валентин и той се беше прибрал, а може би Борислав се е срещал след това с Атанас Гунчев.

На сутринта заминахме за морето. В петък вечерта Валентин ми се обади и ми каза, че ще отидат с Борислав да сложат отпадъчни материали отгоре на въпросното място, на което заровихме Митко.

Не съм давал никакви направления. Не съм заплашвал Валентин с нищо. Той дойде да помогне на брат си. Не съм ги карал да мият колата. Имаше само една уговорка, която беше, че ако нещо стане, аз да кажа, че във въпросната вечер съм карал колата и съм имал среща с някакво момиче", посочи обвиненият в убийството на Митко.