Скорошни изследвания разкрили как специфичен геномен регион допринася за развитието на възпалително заболяване на червата (IBD) и други автоимунни или възпалителни състояния. Това откритие може да проправи пътя за промяна на предназначението на съществуващите лекарства за по-ефективно лечение на IBD.
Изследователите от Института „Франсис Крик“ в Лондон идентифицирали генетичен механизъм, свързан с IBD, хвърляйки светлина върху загадъчна досега част от генома, известна като „генна пустиня“. Тази област, макар и лишена от кодиращи гени, съдържа ДНК, която подобрява производството на протеини от близките гени. По-конкретно, този усилвател се активира в макрофагите - вид имунна клетка, която е от решаващо значение при IBD.
Проучването разкрило, че този усилвател повишава активността на гена „ETS2“, който е от решаващо значение за възпалителните функции в макрофагите. Установено е, че повишената активност на „ETS2“ прави макрофагите подобни на тези при пациенти с IBD, което допринася за увреждането на тъканите, свързано със заболяването. Тези открития са публикувани в списание „Nature“.
Въпреки че понастоящем няма лекарства, насочени директно срещу „ETS2“, изследователите открили, че инхибиторите, които обикновено се използват при лечение на рак, могат да намалят възпалението, като се насочат към други части на този път. Този пробив дава надежда за разработването на нови методи за лечение на IBD - състояние, което е известно с това, че е трудно за овладяване.
Разбиране на влиянието на IBD върху имунната система
IBD, което включва улцерозен колит и болест на Крон, причинява хронично възпаление в храносмилателния тракт, което води до симптоми като болка, диария, загуба на тегло и проблеми с усвояването на хранителните вещества. По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията около 3 милиона души в САЩ и над 6 милиона в световен мащаб страдат от IBD.
Въпреки че точната причина не е известна, изследванията сочат, че става въпрос за сложно взаимодействие между генетика, диета и чревна микрофлора. Предизвикателството при лечението на IBD и подобни автоимунни заболявания се състои в ниския процент на одобрение на лекарствата, които влизат в клинична разработка, често поради слабото разбиране на основните механизми. Целта на това проучване е да се преодолее тази празнина, като се изследват генетичните пътища, свързани с тези заболявания.
Д-р Руслан Меджитов, професор по имунобиология в Йейлското училище по медицина, подчертал значението на тези открития. Той отбелязал, че свързването на генетичен вариант в пустинен ген с гена „ETS2“ е голям напредък. Тази връзка помага да се обясни как определени генетични мутации допринасят за IBD чрез насърчаването на възпалителните функции в макрофагите.
По-широки последици и бъдещи изследвания
Себнем Юнлюслер, генетичен инженер в Лондонския институт по регенерация, подчертал значението на гена „ETS2“ за възпалението при IBD. Фокусът на изследването върху специфичен усилвател в рамките на един пустинен ген осигурява решаващи прозрения за това как генетичните вариации могат да стимулират хронични възпалителни състояния.
Въпреки това Юнлюслер предупредила, че лабораторните експерименти на изследването може да не възпроизвеждат напълно сложността на живите организми. Тя призовала за по-разнообразни и по-големи извадки, за да се потвърдят резултатите.
Потенциал на съществуващите лекарства за лечение на IBD
Меджитов изказал предположението, че макар пътят „ETS2“ да е от значение само за част от пациентите с IBD, използваните методики могат да се приложат и при други заболявания с неясни генетични връзки. Юнлюслер добавила, че ако тези открития са широко приложими, те биха могли да доведат до нови, по-ефективни лечения с по-малко странични ефекти.
Въпреки това тя предупредила, че точното насочване към „ETS2“ ще изисква внимателна разработка, за да се избегнат нежелани ефекти върху други телесни функции. Това изследване представлява значителна стъпка напред в разбирането и потенциалното лечение на IBD, като дава надежда за подобряване на терапиите в бъдеще.
