Племе, което използва канибализма като ритуал след смъртта, оглозгва „цялото тяло“ на жертвата с изключение на една част, която била „твърде горчива“.

Фор (Fore people) живеят в област Окапа в Папуа Нова Гвинея и до 1960 г. са се изяждали един друг след смъртта. Но това не се възприемало като мрачен акт, защото според тях било по-добре да бъдат изядени, отколкото да бъдат „изядени от червеи“.

Да бъдеш хапнат от роднините си било доста голяма чест. Имало и възможност да откажеш да бъдеш изяден, но повечето хора от племето се съгласявали, за да осигурят празненство за семейството си.

За съжаление през 50-те години на миналия век неврологичното заболяване куру е открито от антроположката Шърли Линденбаум, който прави връзката между традицията на Фор за ритуален канибализъм и епидемията.

„Попитахме ги: „Какво направихте с телата? И тогава разбрахме“, каза Шърли пред Daily Star. „Те отговориха: „Изядохме ги!“, така че тогава разбрахме, че това ги е разболяло“.

Куру е нелечимо и фатално неврологично състояние, причиняващо тремор и спиране на нервната система. Смята се, че се предава чрез изяждане на мозъка на заразен човек.

Линденбаум, която е австралийка, но живее в САЩ заяви, че хората от Фор яли „цялото тяло, с изключение на една част“.

„Има една част, която не ядяха, която беше твърде горчива. Племето ядеше цялото тяло, с изключение на жлъчния мехур, който се смята за твърде горчив“, подчерта тя.

Линденбаум обясни как в племето се е гледало като на нещо положително да се ядат собствените свекъри и как само жени са участвали в ритуала.

„Обикновено мислим за канибализма като да се бием с хора и след това да ги изяждаме. Това изобщо не беше така, мъжете не бяха канибали“, каза тя.

„Само жените ядяха други жени. Техните сестри и снахи, които умираха – те скърбяха, докато ги ядяха. Ако не искаш да бъдеш изяден от семейството си, можеш да го кажеш. Повечето от тях искаха да бъдат изядени, защото казаха „не искаме червеите да изяждат телата ни“. Беше много интересно консумация на техните роднини", разказа антроположката.

Линденбаум изучава племето през 60-те и 70-те години на миналия век и успява да ги накара да спрат да се изяждат един друг, след като разбира, че куру се разпространява чрез канибализъм.

„Все още имам приятели от времето ми при хората от Фор“, каза Шърли. „Някои дори ми изпращат имейли от време на време“, добави тя.