Така твърди познатият на нашите читатели проф. д-р Роман Бузунов, д.м.н., сомнолог. На всеки от нас се случва да се събуди в студена пот от нощен кошмар и първата мисъл е: какво не ми е наред? Дали пък това не е сигнал за някаква скрита тежка болест? Или заради прекалено обилната вечеря? Защо хората сънуват страшни сънища и кога действително това е повод за безпокойство? Ще бъде интересно и най-вече полезно да прочетете в преводното интервю на проф. д-р Роман Бузунов.
- Проф. Бузунов, през последните години се появиха редица изследвания, според които най-често творческите личности сънуват кошмари. От проведените експерименти става ясно, че измъчваните от ужасни кошмари хора са показали по-добри резултати на тестовете за креативност в сравнение с онези, които спят спокойно. Как може да се обясни това?
- У хората с по-високо ниво на интелект и творчески способности мисловните процеси протичат по-активно. Те са хора с по-лабилна психика (т.е., подвижна, нестабилна, предполагаща по-бурни реакции). А тъй като по време на сън нашият мозък продължава да работи, то по принцип у такива хора сънищата са по-ярки, цветни, с по-сложни сюжети. В т.ч. тези сънища могат да бъдат сценарии на истински кошмари. Известно е също така, че сред хората с висок интелект статистически по-често се срещат психически разстройства. А те също могат да бъдат причина за страшни сънища.
- Ако хората сънуват подобни кошмари често, и то с плашеща регулярност, те започват да се притесняват. Наистина ли това може да е тревожен сигнал?
- Като цяло сънищата, включително кошмарните, ако са разнопланови и се повтарят от време на време – това е отражение на нормалната работа на мозъка. По време на сън мозъкът „проиграва, разиграва“ различни ситуации, с които сме се сблъсквали.
Анализира ги и решава какво да прави с тях – да ги забрави или да ги съхрани в паметта. Именно по време на сън у нас се формира дълготрайната памет на основание предишен опит и последните събития. В повечето ситуации мозъкът благополучно приема решението „да забрави“. И тези ситуации „се изключват от съзнанието ни, освобождават ни от себе си. Но може да произтече и следното: някаква случка ни причинява силна психическа травма, понякога дори без да го осъзнаваме.
Мозъкът не може да забрави това събитие и в същото време не разбира как да „окомплектова“ тази информация, как да я използва, за да прогнозира бъдещето. И тогава тази картинка се повтаря насън, върти се в главата на човека като развалена плоча. Човекът се събужда в студена пот. С една дума, именно натрапчивите кошмари, еднотипни и повтарящи се, са сигнал за проблеми.
Те означават, че може да не съумеем да се справим с някакъв проблем. Обикновено в такава ситуация помага консултацията и сеансите с психотерапевт или психиатър. Има специални техники, които да помогнат на мозъка да се избави от натрапчивите страшни сънища.
- Някои хора твърдят, че въобще никога не сънуват. Това възможно ли е?
- Всъщност сънища се явяват нощем на абсолютно всички хора. Те заемат около 20% от общата продължителност на съня. Ние ги „виждаме“ по време на фазата на бързото движение на очите, т.нар. РЕМ-стадий на съня. Но някои хора помнят своите сънища след събуждане, други не.
- От какво зависи?
- Много често човек се събужда директно по време на съня или веднага след него. Тогава той помни какво се е случило по време на този сън. Но са достатъчни само 5 минути за преход към друг стадий на съня и тогава ще сте абсолютно уверени, че нищичко не сте сънували. Има хора, които по някаква причина почти никога не се събуждат по време на РЕМ-фазата. Именно те твърдят, че никога не са сънували.
- А по-полезно ли е човек да се събуди точно в стадия на сънуване?
- Да, най-добре за организма е човек да се събужда в РЕМ-фазата на съня или веднага след нейното приключване.
- Да припомним в тази връзка отделните стадии на съня?
• първи стадий – дрямка: -2-5% обща продължителност от съня;
• втори, базов стадий: 45%;
• дълбокият или делта-сънят: 20-25%: по време на този стадий се продуцират хормоните, активира се имунитетът, текат основните обменни процеси;
• РЕМ-сънят или фазата на бързото движение на очите: 20-25%, именно тогава сънуваме.
Проф. д-р Роман Бузунов
- Какво още влияе на нашите сънища?
- Ние живеем в постоянен информационен стрес. Знаете ли какви данни има: английският селянин за целия си живот е научил по-малко новини зад пределите на собственото си село, отколкото са публикувани в неделното приложение на „Таймс“. Ако пък отворите интернет? С какво човек започва своя ден? Тук катастрофа, там наводнение, другаде войни и т.н. Естествено, всичко това психиката го преработва по време на сън. И ние виждаме насън съответстващи нелицеприятни, тежки картини.
- А могат ли сънищата да подскажат, че човек развива някакви болести?
- Разбира се. Нашият мозък никога не дреме, никога не спи. По време на сън тези центрове, които си взаимодействат с околната среда, превключват на „ревизия“
и възстановяване на работоспособността на вътрешните органи и системи на организма. Активно работи имунитетът, продуцират се хормоните и т.н. При това мозъкът, без да се отвлича от външни дразнители, започва по-добре да възприема сигналите от вътрешните органи. В т.ч. и за нарушенията в тяхната работа, за развиващите се заболявания. Това може да се отрази в сънищата. Хората с апнея например, т.е., задържане на дишането по време на сън, често сънуват, че ги душат или се опитват да ги удавят. На жените пък може да се присъни бременност, за която те още не знаят.
- Кога сънищата могат да се окажат тревожни сигнали? И трябва ли в такива случаи да се обръщаме към специалист?
- Обърнете се към специалист при следните ситуации:
1. Еднотипни повтарящи се кошмари. Важно е да различавате именно страшните от просто лошите сънища. Кошмарът е състояние, което се съпровожда с усещането за неминуема гибел или тежки психологически, социални, физически травми. Ако например ви се присъни, че излизате да изнасяте доклад и забравите за какво е трябвало да говорите, това не е кошмар. В такива ситуации, на еднотипни повтарящи се кошмари, е задължително да се обърнете към психотерапевт.
2. По време на сън редовно възниква усещането за недостиг на въздух: същата картинка – човекът има усещането че го душат или че ще потъне и т.н. Или му се струва, че вътре в него прониква змия и го хапе. Т.е., появяват се някакви болезнени усещания. В такива случаи е редно да се изследвате, за да се убедите дали нямате скрити заболявания. Няма да е излишен и онкологичен скрининг. Ако имате конкретни оплаквания, се обърнете към личния терапевт. Той ще ви издаде направление към кардиолог, или ендокринолог, УНГ-специалист и т.н.
3. Постоянно ви измъчват тягостни сънища. В тях се случва нещо лошо, тъжно, печално дори. Често това означава, че имате психологически проблеми. Непременно се обърнете към психотерапевт или психолог.
- В какво се изразява сънната парализа и кого засяга най-вече?
- Когато сънуваме, мозъкът работи активно, той подава команди: бягай, настигни го, бори се… Но за да можем да продължим да си лежим спокойно в леглото, в организма се включва невро-химична блокада. Тя не позволява тези импулси от главния мозък да достигнат до гръбначния и да отключат движения. Когато се събудим, първо се възстановява двигателната активност, а след това съзнанието.
Но при някои хора се случва срив. Част от мозъка още спи, сънува, а блокировката на движения е включена. Но друга част вече се е събудила и започва да осъзнава околната обстановка. Човек разбира, че си е в стаята и си лежи в леглото. Но не може да се движи, блокадата не е преминала. Ето това се нарича сънна парализа. Понякога тя поражда халюцинации.
Случва се спящата част на мозъка да внедри сънят директно в бодърстването. Оттук произтичат всички разкази за вещици, привидения: човек се събужда, но не може да се движи, а към него се приближава някакво чудовище. Обяснението е много просто: вие частично сте се събудили, но и спите. И парализата заедно със сънищата нахлува във фазата на бодърстване.
- Какви хора са по-склонни към сънна парализа?
- Практически всеки човек поне веднъж в живота си е изпитвал сънна парализа. При 15% от здравите хора това се случва от време на време. Като цяло това е нормална физиологична реакция по отношение на силно недоспиване, на нарушение на режима или на стрес.
Яна БОЯДЖИЕВА