Феновете на фентъзи жанра вероятно са свикнали с идеята за специални камъни или кристали, които са се образували върху древни мумии и притежават мистични свойства. Но знаете ли, че в света има истински некро кристали, които се образуват върху трупове?

Такъв е вивианитът - рядък фосфатен минерал, който израства върху органични материали като вкаменени черупки, животински отпадъци и дори върху разлагащи се тела.

Кристалът, известен с красивите си и ярко оцветени структури, се развива в богати на желязо седиментни отлагания, съдържащи кости, разложена дървесина и други органични останки, особено ако са в глинеста или пясъчна среда.

Той е изключително крехък и когато е прясно формиран, цветът му е бледобял или прозрачен, но изложен на светлина, се променя.

Това се дължи на окисляване, което с течение на времето кара структурата допълнително да потъмнява. Окраските варират от нюанси на синьото, през тъмнозелено и лилаво, а има и екземпляри в плътно лилаво-черен цвят.

Защо вивианитът се образува върху мъртви тела? Отговорът се крие във взаимодействието между желязото, водата и фосфатите. Човешкото тяло съдържа много фосфати, особено в зъбите и костите, които се освобождава в околната среда, когато започне да се разлага.

В редки случаи, когато околната среда съдържа вода и желязо, фосфатът може да реагира и да образува минерала вивианит.

В повечето случаи вивианитът е наблюдаван върху тела, които са били погребани в продължение на няколко века – тук той се е образувал върху костите и зъбите.

Има и далеч по-стари примери, при които е открит върху бивни на мамути и кости на други животни на възраст няколко хиляди години. Има обаче и няколко случая, при които вивианит е идентифициран и върху по-нови човешки тела.

През 60-те години на миналия век археолози откриват няколко тела в езерото Валхен, Германия, които са частично скелетизирани и покрити с маслен восък - продукт на разлагането, който превръща телесните мазнини в субстанция подобна на сапун.

Към едно от телата е била прикрепена желязна плочка, която е образувала вивианит между нея и мастния восък.

Анализът на дрехите на тялото показва, че то вероятно е престояло във водата между 30 и 50 години и че причината кристалите да са се образували за толкова кратко време вероятно се дължи на желязната плочка, която по време на корозията е освободила достатъчно железни йони.

Именно това е позволило на вивианита да расте върху богатите на фосфати части на тялото.

През 1998 г. друг екип от изследователи открива вивианит върху останките на американски военен пилот, обявен за безследно изчезнал във Виетнам през 1963 г., след като самолетът му изчезва.

При анализ на минерала, изследователите успяват да заключат, че тялото вероятно е било погребано във влажна почва заедно с части от самолета, което е позволило на вивианита да се развие.

Вивианит е открит и по тялото на Йоци - 5300-годишния леден човек, намерен от германски турист в тиролските Йоцталски Алпи през 1991 г.

Интересното при него е, че минаралът е забелязан както по кожата на Йоци, така и вътре в тялото му, по белодробната тъкан. Смята се, че кристалът се е образувал там, където тялото е имало контакт с богати на желязо скали.

Минералът е кръстен през 1817 г. в чест на английския минералог Джон Хенри Вивиан, който пръв го открива в Корнуол, Англия.