Ново изследване показва, че магнитното поле на Слънцето се заражда много по-близо до повърхността на звездата, отколкото се смяташе досега, съобщава АП.
Това откритие може да помогне за прогнозиране на периоди на екстремни слънчеви бури като тези, които връхлетяха Земята по-рано този месец, смятат астрофизиците, цитирани от БТА.
Магнитното поле изглежда се генерира на 32 000 км под повърхността на Слънцето. Според предишни изчисления корените на този процес се намират на повече от 209 000 километра под повърхността, съобщи международен екип в сряда.
Интензивната магнитна енергия на нашата звезда е източник на слънчеви изригвания на плазма, известни като изхвърляне на коронарна маса. Когато са насочени към Земята, те могат да създадат зашеметяващи полярни сияния, но също така да нарушат електрозахранването и комуникациите.
„Все още не разбираме Слънцето достатъчно добре, за да правим точни прогнози за космическото време“, заяви научният ръководител Джефри Васил от Единбургския университет.
Последните открития, публикувани в списание Nature, „ще бъдат важна стъпка към окончателното разрешаване“ на този мистериозен процес, известен като „слънчево динамо“, допълва съавторът Даниел Льокоане от Северозападния университет.
Галилео Галилей е сред първите астрономи, които в началото на 17 век насочват телескоп към небето и изучават слънчевите петна. Слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса обикновено се случват в близост до слънчеви петна - тъмни площи с размерите на Земята, които се намират в близост до най-интензивните части на променящото се магнитно поле на Слънцето.
Джефри Васил и екипът му разработват нови модели на взаимодействието между магнитното поле на Слънцето и потока плазма, който се променя на различни географски ширини по време на 11-годишен цикъл. Те подават изчисленията си към суперкомпютър на НАСА в Северна Калифорния - същият, който се използва във филма „Марсианецът“ от 2015 г., за да се провери най-добрият маршрут на полета за спасяване на главния герой. Резултатите показват, че магнитното поле е плитко и са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди това.
Моделирането е „силно опростено“, казва в придружаваща редакционна статия Елън Зуибъл от Университета на Уисконсин-Медисън, която не е от екипа. Резултатите обаче са интригуващи и „със сигурност ще вдъхновят бъдещи изследвания“, каза Зуибъл.
Новите открития би трябвало да подобрят дългосрочните прогнози за състоянието на Слънцето, позволявайки на учените да прогнозират по-добре силата на бъдещите цикли на нашата звезда. Слънцето се приближава към максималното си ниво на активност в текущия 11-годишен цикъл, поради което неотдавнашните изригвания са налице.
Силните изригванията на милиарди тонове плазма по-рано този месец предизвикаха силни слънчеви бури, които доведоха до появата на полярни сияния на неочаквани места. Миналата седмица бе засечено най-голямото слънчево изригване от почти 20 години насам, но то се размина със Земята.
