Живеейки под топлото слънце на източното крайбрежие на Австралия, животът беше повече от добър за младата майка Фиона. Тя се наслаждаваше на кариерата и семейния си живот.
Тя беше на 32, а момиченцето ѝ беше на три, когато ѝ казаха, че има рак и има 50 процента шанс да оцелее през следващите две години.
Всичко се случва през 1993 г. и три десетилетия по-късно тя все още живее живота си, пътувайки по света със съпруга си.
Как започва всичко?
След като забелязала нова, сърбяща бенка по средата на гърба си, Фиона, по предложение на съпруга си Дейвид, отишла при градския лекар. Решили да премахат бенката и след преглед на отстранената тъкан се оказало, че е четвърти стадий на меланома.
Благодарение на неин близък приятел, който бил медицинска сестра в онкологията, тя отишла на преглед в болница в Сидни, която е специализирана в меланома.
Там ѝ е направена широка ексцизия на мястото на бенката, хирургична процедура, която премахва раковите клетки, както и част от здравата тъкан около тях, за да се предотврати рецидив.
Най-честият първи признак на меланом обикновено е появата на нова бенка или промяна в съществуваща, която в повечето случаи ще има неправилна форма и/или повече от един цвят.
Раковата бенка също може да изглежда по-голяма от обикновено и понякога да сърби или да кърви.
Въпреки че това може да се случи навсякъде по тялото, най-често засегнатите области са гърба и краката.
Първата операция
След отстраняването на бенката и успокоителните думи от лекаря, Фиона се върнала към живота със семейството си, постигайки всичките си цели в кариерата.
Но много скоро тя открила странна бучка под мишницата си.
Ракът, който смятала, че никога няма да се появи отново, метастазирал, като заразил лимфните жлези под ръката ѝ, така че лекарите насрочиха операция.
"Когато докторът каза, че в понеделник ще бъда в болницата, просто се разплаках. Накрая ми казаха, че имам 50/50 шанс да оцелея две години и просто си помислих, че това е достатъчно, няма за какво да се тревожа. И аз отидох на работа", спомня си тя.
Друга операция
Две години по-късно Фиона стартира собствен бизнес, който управлява безпроблемно, но напрегнатият ѝ начин на живот ѝ създава много стрес.
"Изведнъж изпитах много странно чувство. Постоянно изпусках писалката си, не можех да си спомня телефонния си номер, когато някой ме попиташе, и си мислех, че не се чувствам много добре.
Спомням си, че имах ужасни главоболия, дори не можех да говоря. Чувствах се толкова зле. Отидохме с колата до болницата, където ми направиха ЯМР и казаха, че имам тумор в мозъка. Оперираха ме в специализирана болница.
Там на съпруга ѝ му било казано, че вероятно няма да излезе жива или че ще бъде като растение, така че той трябвало да премине през часове на мислене кое е най-доброто нещо, което да направи за жена си.
Но тя оцеляла. Лекарите успели да премахнат тумора и тя започнала лъчетерапия. Това обаче не означавало, че е напълно излекувана.
Повратна точка
"Празнувай, ако успее да доживее Коледа", бяха думите, които си спомня Дейвид, докато лекарите му обяснявали, че са направили всичко по силите си, но меланомът на жена му не изчезва.
Когато Фиона чула това, тя била съсипана, целият ѝ свят се сринал, но тя не можеше да позволи на негативните мисли да я завладеят.
"Обмислих го. Имам срок на годност, но той не каза коя Коледа, така че продължих напред", пошегува се Фиона.
След като приема идеята, че лекарите не могат да направят нищо друго за нея, тя открива клиника, която провежда семинари за различни начини за лечение на рак, и тогава всичко се променило.
"Това, което правехме в онзи момент, не работеше. Така че и двамата напуснахме работата си, преместихме се от Сидни в Куинсланд, където темпото на живот беше много по-бавно.
Медитирах и визуализирах много и вярвах, че трябва да остана позитивна, защото имам прекрасен съпруг, който ме обича, и красиво петгодишно момиче, което се нуждае от майка.
И просто си мислех, че любовта ще ме води през този процес, да бъда позитивна към всички и да се обграждам с позитивни хора.
Нов живот
Когато се установяват на новото място, те стават вегетарианци и дори отглеждат собствена продукция.
В същото време Фиона медитира, развива се и води живот без стрес, докато дъщеря им Надя посещава местно селско училище и живее спокоен начин на живот.
Веднага след като Фиона се почувствала по-добре, двойката реши да пътува из Австралия за една година в каравана.
Фиона вярва, че стресът е изиграл голяма роля за нейната смъртна диагноза, до такава степен, че когато се е освободила от натиска и напрежението, причинени от постоянното ѝ работно време и градския живот, тя се е почувствала така, сякаш ракът е изчезнал.
"Опустошително е, когато се сблъскаш със собствената си смъртност, но трябва да останеш позитивен и да кажеш, че можеш да го направиш. Ще имате лоши и добри дни, просто бъдете нежни със себе си.
