Александър Вълчанов:

Какво е хубавото в България? Всичко!!! И страхотно красивата природа, и приятният, мек характер на дружелюбните и работливи хора... Чуйте думите на химна, прочетете Вазов и Хайтов! Поогледайте се какво правят гимнастичките ни или фолклорните танцьори и певци! Това е един невероятен полет на фантазията! Таланти имаме навсякъде: като започнете от малките ученици-математици, които носят медали от всички краища на света, преминете през оперните певци и изобретателите и свършите с олимпийските ни и световни шампиони и рекордьори. Силен дух и невероятна красота - това е България!

***

Марина Христова:

България е България заради хората в нея. Това са тези хорица, които нямат сигурност дали ще имат храна и днес, но ще отидат да запалят свещичка или да помогнат на някого, който има нужда. Това са продавачите на банички, мляко, хляб, които никой не забелязва, но те вършат всеки ден работата си, сякаш това е нещо за което са мечтали цял живот. Това са хората, които пазят в малка кутия ценностите, които са запомнили от прадедите си и не се модулират, за да угодят на днешното време. Това са духовните апостоли, които тихо вършат своята мисия и допринасят за това, добротата и духовността да бъдат пренесени и в следващия век.

***

Анита Георгиева:

Тя е онази - първата, голямата любов, която те следва цял живот. Обичаш я до смърт, готов си на всичко само за да поседиш до нея, да вдъхнеш розовия ѝ парфюм и да видиш пшеничените ѝ коси, развени от вятъра край морето. А тя, хубавицата, дори не забелязва любовта ти. Гледа те закачливо и с усмивка успява да открадне малкото, което имаш. Опиташ ли да се отдалечиш от нея обаче, те следва и мами с аромата на летните си вечери, с лая на съседското куче, със спомена за първата целувка с някоя от нейните красиви дъщери. Безсилен, продължаваш да я обичаш даже когато в нея се случват абсурдни неща... Искаш да избягаш, искаш да я намразиш, за да можеш да я забравиш, но тя те вика със самодивските си песни и ти зарязваш всичко за още един залез с нея. Тя е БЪЛГАРИЯ.

***

Вера Георгиева:

Докато има духовност и човечност, ще има и България. А те се виждат и в прости делнични случки. През зимата отидох в Народната библиотека да направя справка в стари издания на "Държавен вестник". В приемната седяха две жени, увити с дебели шалове (дори ми се стори, че бяха одеяла), понеже в коридорите беше ужасно студено. Посрещнаха ме обаче приветливо, без досада от посетителите в (полу)празничните дни, без да се оплакват от студа, търпеливо ми дадоха ценни съвети. Личеше, че познават и обичат работата си. Наложи се да търся два поредни дни и когато на излизане им казах, че съм успяла да намеря важна за семейството ми информация, двете просто засияха от споделена с мен радост. Това е България, това са истинските хора на България.

***

Ваня Русева:

Напишете само веднъж думата БЪЛГАРИЯ - това е повече от 100!

***

Стоян Николов:

Здравейте!

Изпращам ви своите сто думи за България. Разбира се, беше ми ужасно трудно да събера мислите, усещанията и чувствата си за родината ми в толкова кратък текст. И съм абсолютно убеден, че не успях, но все пак се надявам да ви хареса:

България е планините си. Все още най-красивите на света. Въпреки късащите от плътта им политици и мафиоти.

България е Черноморието си, ухаещо на всичко заслужаващо си в живота. Въпреки бетонните грозотии, никнещи по брега.

България е смилянският фасул, пловдивските домати, кюстендилските череши, силистренските кайсии, чиито вкус не може да забравиш. Въпреки целенасочената политика за умъртвяване на земеделието.

България е пропитите си с култура и история недра. Въпреки иманярската си мафия.

България е кирилицата, киселото мляко, казанлъшките рози, усмивките на красивите девойки, етническото многообразие. Въпреки неистовото желание това да бъде заличено.

България е народът. Надсмиващ се над трудностите, пълнокръвен, истински...

***

Съби Андонов:

98 хубави думи от мен за България и две не-хубави. Те са: лоши политици.

***

Елена Станоева:

Няма нужда от 100 думи. Всеки, който е виждал България, дори и само на снимка, ще признае, че тя е приказно красива. Планини, море, фолклор, кухня, ХОРА, четири сезона - списъкът е безкраен. Не мога да си представя живот без България. Та дори и без собствения си град. Но се сещам за чужди думи, направили ме горда, че България е моята родина. Един музикант обясни веднъж в едно шоу защо ще изпеят на концерта си химна ни със следните думи: „Това е една приказна песен!". Наскоро пък друг човек на изкуството каза за родното ми място: „Този град диша на щастие". В Деня на славянската писменост едно четиригодишно дете обясни защо братята Кирил и Методий са написали азбуката с думите: „За да ми чете мама приказки!".

***

Лиляна Виденова:

Колкото и да е парадоксално, но всички критики на западните медии в последно време направиха всъщност една голяма услуга на българския народ. Той започна да се уважава и цени повече. Или по-точно видя колко недомислени и повърхностни са повечето от политическите демагогии и коментари. Вашата прекрасна идея е точно такова доказателство – ЗОВ ЗА БЪЛГАРИЯ и БЪЛГАРИТЕ!

А моята малка дъщеря, която е само на 6 годинки, един ден след дъжд помириса въздуха и каза: „Ах, колко хубаво мирише - точно като на Родопите!". А в друг ден възкликна: „България е най-хубавата страна, защото има най-хубавите песни!". Децата усещат истината повече от нас, големите, нали?

***

Крум Славов ни изпрати следното писмо:

Преди много години главният редактор на сп. "Наука и техника за младежта" д-р Светозар Златаров (малкият син на проф. Асен Златаров) ни разказа любопитен действителен случай с литературен конкурс за къс хумористичен разказ до 100 думи, проведен в бившата ГДР. Първата награда печели авторът на следното: "Снощи някой подрязал дъската на тоалетната в казармата. Дотук са 8 думи. Останалите 92 ги каза фелдфебел Ханс, докато го измъквахме от дупката."

За това се сетих тези дни, когато се изясниха резултатите от парламентарните ни избори вчера, поглеждайки рубриката "100 хубави думи за България" - и не като елементарна подигравка, а като горчива шега парафразирах горното. Получи се следното:

Вчера БКП спечели отново изборите. Дотук са 5 "хубави думи за България". Останалите 95 може да се набавят от коментарите в интернет-форумите...

***

Галина Стойчева:

"Хубава си татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй" - абсолютно точно е за много китни градчета из Балкана, които заслужават световна реклама. Едно от тях е Стрелча - история и култура, природа и лечебна вода, истински хора, събрани на длан. На Великден възкръсна вярата в православните духовници - много човешки отчето пресъздаваше исторически събития, а смирени християни се молеха в църквата за мир и здраве. Един от хотелите в този край пък е истински оазис от цветя, усмивки, стомни и бабини гозби. Домакините обгрижват гостите с истории за могили, храмове и гробници и така ставаш част от тези съкровища. Хвала на такива българи!

***

Калин Цеков:

Най-хубавото нещо в България са самите хора. Въпреки всичките проблеми на страната ни, в нея има много прекрасни хора - обикновени, предприемачи и дори някой новобогаташи, които са спасили държавата от изчезване. Въпреки многото бандити, баровци и идиоти, има много свестни хора, които ще запазят държавата от простотията. Хората са най-ценното в България и тя затова все още съществува.

***

Мадлена Илиева:

Хората, живеещи в чужбина, усещат постоянна носталгия по България. За тях България си остава мила, родна и свидна - дори и след неприятни преживявания по време на лятната отпуска в родината. Когато се прибирам, винаги обикалям страната, завирам се в най-далечните кътчета, опознавам местата, по които преди не съм стъпвала, а местата, които са ми направили най-силно впечатление, посещавам отново и отново. Мадара - какво по-величествено нещо може да види човек по света! Или Странджа! А планините, пещерите, реките и водопадите, каньоните и ждрелата, плодородните ни земи, морето? Къде другаде човек може да срещне такова разнообразие? Болно ми е като виждам, че всичките ни исторически и природни забележителности остават скрити и покрити, занемарени. А от тях можем да печелим много... Кой има интерес това да не се случва? Може би следващият ви въпрос трябва да е точно този...

***

Симона Банкова:

Обичам България - планините и горите, които ме разплакват всеки път, когато ги видя. Химнът ни, който ме кара да настръхвам всеки път, щом го чуя. Хората, които търпеливо се борят с живота. Хората, които избират пътя извън Родината, за да помагат на близките си, вместо да се оплакват и сърдят на всички. Българският език, без който не мога да си представя и един мой ден. Приятелите - искрени и всеотдайни. Бащиният дом - с вечно отворена врата и аромат на вкусни гозби. Къщата на село - със старите баба и дядо, които засияват, щом видят внуците си. Народната ни музика - която ехти в Космоса. Обичам България и без значение къде съм, никога не забравям, че в сърцето ми е изписано - БЪЛГАРКА!

***

Валентин Динчев:

Сто думи са твърде много, за да бъдат достатъчно хубави. Думата България се състои от "бълг" и "ария". "Бълг" произлиза най-вероятно от Балх – богът на българите около 1000 години преди Христа, когато сме имали и столица на име Балх в Афганистан. Така че България може да се преведе като "Божествена ария". Нима е нужно нещо повече?

***

Теодора Вълчева:

Обичам климата и природата на България. Разнообразието на земята ни ме уверява, че тя има бъдеще. Обичам българските семейства - те са клетките, които ще устоят на алчните опити за манипулация. Вярвам, че това място е съхранило важни духовни сили и в един неочакван момент ще се окаже спасителна територия или поне точното място в точното време.

***

Младенка Сотирова:

България - това е моят дом. Тук съм се родила, израснала и утвърдила като ЧОВЕК. България е всичко за мен, животът ми е минал тук, в моята прекрасна страна. И не забравяйте, че и ние сме дали нещо на света - Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова. И компютъра сме дали на света, кирилицата, шопската салата, ракията, киселото мляко и много други неща. Но се питам и не зная дали някой може да ми отговори защо в картите на света - в една от геополитическите, изготвени от САЩ, България я НЯМА?

***

Борислав Димов:

Обичам тази страна. В нея можеш да бъдеш тракиец, славянин, прабългарин, грък, римлянин, турчин, християнин, мюсюлманин и какъв ли не. Историята се пише на всички избори и винаги има шанс да влезеш в нея или пък да я напуснеш. България дава уникални възможности на всеки свой гражданин - да стане политик, престъпник или пък безработен. И да не забравяме, че тук е едно от малките места по света, където правилото "Времето е пари" е вярно. Повечето от нас разполагат с много свободно време - значи сме и богати (без усилия). Има още много хубави неща, но мисля, че и тези са достатъчни.

***

Васко Василев:

Хубавите думи за България излизат трудно. Горчилката, разочарованието и гневът са по-присъщи за времето, в което живеем. Но за мен лично най-хубавото, което се случва в този момент, са протестите. Време беше българите да заявят, че ги има! Радвам се, че не е мъртва и последната ни надежда. Получаваме безценен шанс да се обединим и да действаме осъзнато като общност, за да оцелеем. Ще успеем ли да усетим важността на случващото се на улицата? Длъжни сме заради децата си! Ако и сега пропуснем момента, както се случи преди 24 години, след още две десетилетия само едва ли ще има хубави думи за онова, което ни предстои...

***

Иванка Маркова:

Малко или много са 100 хубави думи за България? Зависи от нас, българите. Майка България не е виновна, че не съумяхме да запазим ентусиазма на възрожденските герои, поне техния, да не говорим за хан Кубрат, хан Аспарух, цар Борис - покръстителя, Кирил, Методий, свети Йоан Рилски... Да оценим чистата и разнообразна природа, която ни е отредена, нищо, че сме на кръстопът. Не помним и се формализираме при изучаването на поети, писатели, композитори. А това значи, че сме забравили какво е да си българин. Имаме много, просто да го оценим подобаващо, да се организираме, мислейки конструктивно, че да не се отчайваме от някакви си управляващи, а да си отворим очите и сърцата. Да си спомним, че "България цяла сега нази гледа" - и това винаги е така.

***

Любомир Ганчев:

Разбира се, че може да се кажат хубави думи за България. Трудно се намират, но може. Стига да иска човек. Могат да се направят поетични сравнения, могат да се опишат и красиви природни картини, каквито има в изобилие, но най-вече може да се говори за онези, които населяват България. Тук-там в обществените дълбини се намират едни обикновени и незабележими, кротки и смирени хора, за които човешкият морал е онази ценност, която ни превръща в човешки същества. Хора, които не блестят с публични изяви, които не гонят слава и известност. Хора, които живеят тихо и спокойно, но които само за ден може би са направили повече добро, отколкото някои от изявените за цял живот. Те не обичат да шумят около себе си, но без да хленчат и мърморят правят онова, за което ние само говорим. Те така и си отиват от този свят - тихо и безшумно, без спомен за себе си. Те правят смислено нашето съществуване. Те са хубавите думи за България.

***

Дияна Йоткова:

Искам да Ви поздравя за прекрасната тема, не само защото е за България, но и защото е с положителна насоченост. Ние, гражданите на един свят, пълен с противоречия, имаме нужда да слушаме и за хубавата страна на нещата.

България... Родино мила! Толкова си богата: на природа; на история; на талант; на противоречия; на трудности... на хора. Да, българите сме една огромна палитра от характери. Имаме си от всичко: активни/пасивни; позитивни/негативни; трудолюбиви/мързеливи; домошари и крале на нощния живот.

Обичам страната си! Тук съм се родила. Тук са се формирали ценностите ми. Тук обичам. И ако трябва да избера място на прераждане, пак ще избера малката, но безкрайно уютна България.

Въпреки всички превратности, аз продължавам да вярвам в силата, добротата и интелигентността на българите; в историята и традициите; в бъдещето!

***

Павлина Радева:

Хммммм... хубави думи за България ли? Нека опитам: Харесвам природата, харесвам простора и свободата. Харесвам наниза от дървета, обримчили пътищата ни, и накацалите по тях пернати стражи. Харесвам наситеното зелено на листата, аромата на прясно окосената трева, шума на морето и скърцането на снега под краката ми. Харесвам сплотеността на семействата. Загрижеността и спонтанния смях, веселите танци и отворените сърца. Не харесвам ДВОЙНИТЕ стандарти, променящите се закони и високите глоби. Не харесвам намусените физиономии и враждебните погледи. Не харесвам политиците, мислещи си, че държавата е семейно имение, а хората са техни роби. Иска ми се да живея в страна, която подкрепя народа си, стимулира го да развива идеите си, странау в която законите се спазват от всички, странау която обича децата си, а не ги отпраща в изгнание. Нима това е утопия?

***

Камелия Янакиева:

България - символ на красота! Трудно е да се опише със 100 думи величието на нашата родина. Тук всеки от нас е израснал и е получил най-ценните си житейски уроци. От миналото до днес България е извървяла тежък и труден път. От хомота на робството стигаме до зората на демокрацията. Не толкова красива, както си я представяхме - всекидневно ставаме свидетели на много несправедливости. Боли много да гледаш как хората, изнемощели, се борят неумолимо всеки ден. Нашите родители дават здравето си в името на светлото ни бъдеще. В същото време управниците не спират да се гаврят с народа. Думите на Христо Ботев от стихотворението му „Борба" за жалост важат с пълна сила и днес. „Брат брата убива" - нашата тъжна реалност, всякакъв морал и ценности биват потъпквани. Борбата за оцеляване не прощава на никого. Мизерията чука на вратата ни - ще й отворим ли?

Силата е вътре в нас. Българите като народ нееднократно сме доказвали възможностите си и сме демонстрирали мощ. Защо да не го направим отново, заедно? Разбирам, че в днешно време е трудно, всеки гледа в своята паница и толкова. Но нека спрем да си затваряме очите и прогледнем най-накрая. Животът може да бъде и песен, стига да го пожелаем. Нека не оставяме бъдещето си на хора, които не ги интересува!Само ние можем да се погрижим за себе си, като се обединим под едно име - България!

***

Атанас Янев:

Много ми се иска да кажа сто хубави думи за България! Даже и хиляда хубави думи ми се иска да кажа, но уви не мога. Впрочем, хубавите думи винаги могат да се кажат, винаги могат да се напишат, но дали винаги могат да се почувстват в душата? Прочетох наскоро какво пишат моите съотечественици в рубриката - ужас! Потръпнах, настръхнах и ми стана тъжно и тягостно. Някой си искал да сърба боб чорба с домашна наденица в селото на баба си, друг пише да не вярваме на тези, които казват, че живеят добре в чужбина - те били нещастни... Заблуда, ограниченост и човешка простота - това бих казал аз на тези хора. Ще кажа хубави неща, когато някой управник се събуди от вековния си политическо-партиен сън и каже, както е казал великият Стефан Стамболов: „Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставим на страна и да пожертваме пред олтара на Отечеството си". Ще кажа хубави думи, когато хората разберат, че са манипулирани и заляти с пошлата помия на чалгата и фалшивата телевизионна наркоза. Иначе мога само да мечтая... И да се надявам!

***

Ана Маргина:

Вчера гледах в YouTube как млади хора играха хоро на площада в Русе. Изведнъж засвири музика, двама-трима младежи започнаха да танцуват и постепенно се изви голямо хоро. Всичко беше толкова естествено и красиво! Този запис ме изпълни с най-хубави чувства. И с гордост, че в България се случват и хубави неща. Искам да кажа БРАВО и БЛАГОДАРЯ!

***

Иван Мишев ни изпрати следния стих, посветен на България:

Моята земя

Кой ли не те е поисквал?

За кого ли не била си мечта?

Да имат в земите си Искър

и зелените Родопски плата.

Конете си с вода да напият,

с бистра, планинска вода

и да обгърнат с поглед ония

тъй прекрасни райски места,

които Бог създавал с любов

от Пирин до Балкана-Стария.

Сетне с Божи, благ благослов

нарекъл земята България.

И населил по тези земи

Българи - пазачи на Рая -

твоите и моите деди

от началото на рая до края.

После отпочинал си Бог

и забравил сякаш България.

Но един прекрасен народ

още Земята си пази я...

Иван Мишев

***

Яна Петрова ни написа следното:

Изпращам ви есето на сина ми на тема "Добрите хора", защото ми се иска светът да узнае кое е истинското лице на българина. Това есе съдържа много повече от 100 думи, но пък истинско описание на характера на по-голяма част от обществото ни.

Добрите хора

"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш." (Лев Толстой)

Вече втори ден стоя у дома, защото есенните вируси ме затвориха между 4 стени. Написах си всички домашни, дори реших няколко извънредни задачи по математика. Сетих се за обявения конкурс „Добрите хора", за който ни каза госпожа Касабова, учителката ни по български език и литература.

Седнах на бюрото си с лист и химикал, решен да напиша поне 5 имена на мои познати, които съм виждал да правят добрини. Началото ми беше трудно, наложи се първо да проверя за абсолютна сигурност в тълковния речник какво точно е добро. Добро - нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Оказа се, че доброто не е нещо точно, то може да бъде всичко, в зависимост от индивидуалните разбирания на всяка личност. Понякога правейки добро на някого, нараняваш някого другиго.

Спомням си как свако ми, на село, спаси пощальонката от нахвърлилото й се съседско куче, като го удари и то избяга. Спаси жената, но нарани животното! А то кучето не е лошо, просто пази дома си. Аз често си играя с него, а то ми благодари за приятелството с влажни целувки по бузата. Добро ли направи свако?

Със сигурност мога да кажа обаче, че познавам не един, а цели двама истински добри човеци. Това са моите прабаба и прадядо. И не са добри, защото просто правят добрини, добри са, защото никога не правят нищо зло, никога по никакъв начин не нараняват някого, никога не говорят лоши приказки, никога не укоряват другите, винаги когато съм при тях съм усмихнат, не ми се карат, разказват ми с такава любов за хората, които са срещали в живота си - близки и далечни познати, че ми се иска и аз да съм бил с тях, и аз да ги познавам.

Докато пиша, си припомням за една случка от преди няколко дни в училище. Имахме извънреден час - модул, беше около 12:30 часа, време в което родители идват да прибират децата от първа смяна. Ние играехме в училищния двор, а посрещачите стояха около оградата в очакване на последния за сутрешната смяна звънец. Там на оградата се беше подпряла и една възрастна жена - най вероятно баба на някое дете. Изведнъж около старицата настана суматоха и видях как двама мъже я носят в училищния двор, слагат я да седне на бордюра на скромната ни градинка. Една от майките се завтече към магазинчето на отсрещния тротоар, за да купи студена вода, друга се затича да търси медицинска сестра в училището, а един баща вече даваше указания на Бърза помощ по мобилния си телефон. Видях как напръскаха жената с вода, как един татко й държа ръката и през цялото време нещо й говори, а бабата гледа в една точка и не помръдва. Една от майките доближи шишенцето с водата до устните й и я накара да пие, а друга мокреше ръцете си и милваше старицата по челото. И стана чудо - пострадалата взе да мърда, а секунди след това се опита да проговори.

Ясно видях как всички си отдъхнаха - жената беше спасена, поне докато дойде линейката, а тя не закъсня, пристигна бързо и лекарят взе случая в свои ръце. Всички се разотидоха, поведоха децата си, всеки по своя път. Сега като се замисля, главите им като че ли бяха по-повдигнати от друг път, очите им бяха по-бляскави и тялото на всеки един бе гордо изпъчено. Бяха удовлетворени. И имаше защо! Защото Добрите хора са ТЕ - нашите родители, нашите баби и дядовци, нашите учители, приятели, съседи. Всички онези, които ни обичат, помагат ни, даряват ни внимание, знания и усмивки, или дори всички онези, които не ни нараняват.

Аз също съм добър човек!

Денислав Петров

VІ а клас

ОУ "Св. св. Кирил и Методий"

гр. Варна

***

Петър Петров:

Най-важното в България са българите. Ако се вгледаме и вслушаме в себе си и хората около нас, ще усетим доброта и мъдрост. Това усещане се подчертава особено силно, когато общуваме с чужденци. Усещаме амбицията за доказване и желанието да сме "най". Виждаме и слабите си страни. За съжаление губим енергията си и я пилеем. Губим ценни десетилетия. Стопяваме се като нация. Това е обезсърчаващо. Потенциалът ни е огромен. Водачите на България трябва да определят идеалите, да ги развиват и разпространяват, та всеки българин да вижда себе си и своите мечти тясно свързани с НАШЕТО общо настояще и бъдеще.

***

Златка Долапчиева:

Обичам страната си, не мога без нея и близките ми. Тя е моя Родина, тук съм родена и тук ще остана до края на живота си. Със сто думи не мога да опиша очарованието, което има България - нейната природа, земя и море. Наред с хубавите неща, трябва да си кажем и някои истини за нас, българите. Безкрайният преход не успя да ни изгради като граждани, няма истинско гражданско общество. Липсата на качества като смирение, вярност към Бога, страх от законите ни докара до това положение. Вина имат всички институции, църкви и синдикати. Оказахме се слаби, бездуховни! Е, затова ще гледаме картината на „Тъжния залез" на села и малки градове.

Ежедневното ни недоволство от сегашното положение, от недоимъка и безпаричието, няма да се промени, ако не променим нагласата в самите нас. Не бива да униваме. Нека гледаме напред. Какво прави всеки от нас, та да станем по-богати и да останем в България? А за мен България е най-прекрасната страна.

***

Митат Гокай:

Който се е отделил от България, никога не е бил щастлив, дори да е станал много богат. В сънищата си винаги се е връщал в селото на баба си и е сърбал стар фасул с домашна наденица. Ако някой ви каже, че е много щастлив в чужбина, не му вярвайте.

***

Таня Джекова:

Предварително да кажа, че това не съм го измислила аз, а беше написано върху опаковката на типов хляб "Заря" - съвсем случайно се зачетох. Ще ми се някой ден да отида в този завод и да се запозная с човека, чиято идея е този текст. Той не се оплаква, не плюе по политиците, а променя себе си и нас. Това е нещото, което ни трябва - обединение около хубавите и добрите идеи.

"От години човек чете и търси книги за силата на Мисълта, за силата на Подсъзнанието, книги за Любовта, как да опознае Себе си и Истината за света. След всичко това човек би трябвало да е силен, знаещ, безкрайно търпелив и обичащ.

Не харесвам всичко, което открих в Себе си. Със сигурност можеше да изглеждам и по-добре. Би трябвало да изпитвам повече толерантност и любов и да отделям повече време за близки и приятели. Мисля, че когато го правя, защото Трябва или защото така са ни Учили, това е всъщност моето Его - този хищен стар другар.

Реших. Приемам се такъв, какъвто ме е създала Вселената. Давам Доброта, защото Искам, а не защото Трябва. И Благодаря.

Понеже ми харесва на Земята, ще си оставя невзети уроци, за да ме пратят пак обратно и пак в България. Навсякъде другаде би ми било скучно."

***

Богдана Тонева:

Невероятно е, че толкова много хора ОБИЧАТ родината си България, а всъщност всички гледаме как я рушат и ни правят на маймуни. Браво, това се казва родолюбие. Дали примирението всъщност не ни е генетично заложено след 500-те години турско робство? Иначе навсякъде - на работа, в автобус, на гости, на заведение или в някоя институция - българинът недоволства от сегашното положение в страната. Докога? Имаме нужда от Левски и Ботев, може би.

***

Диана Маркова:

Най-хубавото нещо, което съм чувала за България, е от трима турски граждани – студенти у нас. Наложи се да им свърша една услуга (имаха проблеми в администрацията на ВУЗ-а, трябваше някой да им помогне с документите). След като им помогнах, ги помолих за едно интервю, което след това публикувах в един сайт за емигрантски живот. За интервюто те казаха няколко неща, които доста ме изненадаха. Те бяха: турските студенти в България са щастливи; българите са готини хора – когато ти обещаят нещо, го правят; обичаме България, защото тук ДДС е само 20%, докато турският VAT e 40%.

***

Владимир Симеонов:

Здравейте! Надявам се да не е късно и аз да кажа моите 100 думи за моята родина. Мислейки какво да ви напиша, се досетих за едно интервю, което гледах с едно българче от бесарабските българи в Молдова. На въпроса защо обича България тя просто отговори: защото там се говори български. Това са и моите добри думи за страната ни: каквато и да е - добра или лоша - тя ще бъде винаги мястото, където се чувствам истински, където се чувствам у дома сред свои и където всички говорим на нашия си език, имаме нашите си традиции и манталитет, пеем нашите си песни и се обичаме (и мразим) по НАШЕНСКИ.

***

Елена Ковальова:

Я была в Болгарии только раз - в 1988 году целый месяц гостила у моих друзей. Мы объехали тогда всю страну. Хотя с тех пор прошло много лет, я очень хорошо помню каждый день, проведенный в Болгарии. Помню, как рано-рано утром мы вышли из автобуса и шли по улице города Видин. Едва начало светать, было очень тихо, спокойно, только наши негромкие разговоры и звук шагов по брусчатке. Но главное, что запомнилось, это запах свежего хлеба. Невероятный аромат! И вот это всё - старинная улочка, дома, брусчатка и запах хлеба - всё это осталось в памяти на всю жизнь. Это только одно воспоминание из многих-многих прекрасных воспоминаний о Болгарии. Я помню вкус воды в горных ручьях недалеко от Кърджали, помню фонтаны в Плевене, но самое главное - я помню людей, которых я встретила, помню отношение к нам, доброту и гостеприимство. Болгария стала для меня родной, я люблю Болгарию, её народ и желаю всем вам, дорогие друзья, процветания и счастья!

***

Мария Добрева, Атланта:

И знам България ще Бъде!

Тя има мисия на таз Земя

И не е късно пак да я прегърнем

Изстрадалите, нейните чеда.

Върнете се по родните места!

И този, който вярва ще го бъде!

Заради вечната, небесната мечта,

Да разберем кои сме и защо на таз земя.

Върнете се по родните места!

Такава е повелята на древния ни род.

Небето знае порива на вашата душа,

За да сме вечен, цял един народ.

***

Айлин Тасим:

България е моят дом. Най-специалното и най-красивото място на света, на което наистина принадлежа. България е моята родина. Страната, в която съм родена и надявам се ще прекарам по-голямата част от живота си. Тя е моята голяма любов, разочарование и вдъхновение. И въпреки всички абсурдни неща, България е моята вяра, търпение и надежда. А там е толкова красиво и пъстро, особено сега през пролетта. Свежестта на току-що раззеленяващите се дървета и мириса на майски цветя е изживяване, което не може да бъде сравнено с никое друго. Просто няма как със сто думи да опиша всички тези невероятни гледки, хора, забележителности и какво ли още не. Но едно със сигурност мога да кажа: Родино мила, ти това не заслужаваш! Твоята съдба трябва да е друга.

***

Марин Стефанов:

Все още има останали места в природата ни, в които няма маргинално натрупване на останки от човешка дейност, които да те отвратят да ги посещаваш. Все още се намират домашни продукти, с които да направиш шопска салата. Все още бащите ни варят истинска ракия. Все още ни се удава възможност да си направим лютеница, туршия, луканки и друга зимнина, с които да разнообразим "Junkfood"-изобилието, което ни залива. Все още има хора в България, които се опитват да работят, за разлика от по-голямата част, които присвояват изработеното от труда им. Все още имам приятели. Все още мисля позитивно.

***

Стефан Манчев:

Аз съм от хората, които винаги търсят добрата страна във всичко което ни се случва и все по-лесно го намирам. За мен България е най-богатата държава в света, но ние българите сме свикнали с това богатство и го приемаме за даденост. За мен истинското богатство са не парите, а природата която ни осигурява невероятно високо жизнено равнище, което малко държави имат. България има четири ясно изразени годишни сезона, има гори на 35% от територията си, има 40 планини, има Черно море със стотици километри плажове със ситен пясък, има равнини с плодородна земя, има 5500 пещери, има 540 реки.

***

Пресиян Костадинов:

Думите издават емоции, а емоциите не винаги обхващат цялата речева палитра, с която разполагаме. България е не само красота, но и емоция. Тънка утринна усмивка върху красивото лице на любимата. Или непознатият мирис на безкрайните планини, озарени от августовското слънце. Не бихме сгрешили, ако кажем, че Тя може да бъде и сурова като февруарско утро над Дунавската равнина. Ако искате да разберете какво е всъщност нашата България, елате да чуете вековната тишина, която кънти в природната застиналост на един селски пейзаж в Балкана. България е набраздената от годините ръка на възрастна жена, милваща русите коси на слънчевото ново начало.

***

Марин Мидилев:

България е много богата държава. Преходът не е свършил, защото има още какво да се краде. Когато България съвсем обеднее, ще бъде принудена да използва ефективно интелектуалния си потенциал, а не да го унищожава и прогонва. Асен Йорданов, Радул Милков и Продан Таракчиев, Yull Brown-Илия Георгиев Вълков, Джон Атанасов, д-р Стамен Григоров, проф. Георги Наджаков, Петър Петров, Ангел Балевски и Иван Димов, Румен Антонов, д-р Митов, проф. Карл Джераси, Иван Ночев, акад. Цветан Цветков, Емил Минев, Стефан Найденов, Стефан Маринов, Никола Димков, Милен Николов, Георги Бакалов, Юри Марков, Койчо Митев, проф. д-р Мария Златева, инж. Георги Гушлеков, Даниела Симидчиева... Списъкът е дълъг и е в процес на допълване.

***

Николай Данев:

Мой приятел веднъж ми каза: „Ако не можеш да кажеш нещо добро за някого, просто замълчи". Е, аз няма да мълча, когато става въпрос за България, защото имам какво добро да кажа за моята родина. Вярно е, че България има богата история, чудесна природа, красиви обичаи... Но в България има и много хора, в които виждам доброто. Наближава Великден... Като нация мисля, че вече е крайно време да осъзнаем, че вярата ни в Бог и принадлежността ни към християнската религия не трябва да се изразява в ходене на църква само по празници. Не казвам, че въобще не ходят хора, но разликата е очебийна, когато съпоставим един обикновен неделен ден и християнски празник. Вярвам, че съчетанието от качества като смирение, вярност към Всевишния, трудолюбие, спазване на законите (и земни, и Божии), любов към семейството и дома ще ни помогнат да се издигнем като нация и да живеем достойния живот, който заслужаваме. От нас зависи.

***

Ивайло Петков:

Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, планини, море, гора, Витошко лале, Рилска иглика, Родопски крем, роза, мартеница, Трети март, народни песни, хоро, мома, Мелник, Златоград, Несебър, Созопол, Жеравна, Чипровци, Берковица, Търново, Плиска, Преслав, София, Стара Загора, Античен Пловдив, Крушуна, Рилски Езера, Родопи, Странджа, Добруджа, Сребърна, Дунав, Искърски пролом, Тунжда, Ерма, Велека, Ропотамо...

Нека Европа да научи повече за нас, за нашата същност, за какво се пее в песните ни, за обичаите и празниците, които имаме.

***

Милена Костадинова

Харесва ми рубриката "100 хубави думи за България" и Ви приветствам за това! Следя материалите, които публикувате за моята държава, и ми се свива сърцето, защото съм от поколението, възпитавано в преклонение и уважение към Родината! Вярно е, че оценките понякога са жестоки, но вярни и от това не ни олеква! Вярно е, че не говоренето, а действията са тези, които ще променят нещата. Може за европейците търпението на българите да е необяснимо и да е признак на безволие, но ние не сме лоши и безхарактерни хора по принцип. Просто сме объркани, смачкани и ни е срината ценностната система. С една дума: трудно се справяме с новите промени, съпътстващи така лелеяната демокрация.

Винаги съм смятала, че колкото повече българи имат възможност да пътуват по света, толкова повече те ще имат възможност да добиват впечатления, ще могат да съпоставят и оценяват предимства и недостатъци, ще имат идеи и ще станат предприемчиви, непримирими и дейни както повечето европейци. Но за това трябва време и търпение! Лошото е, че много българи заминаха, заминават и ще заминават, защото не виждат алтернатива за себе си тук! Да, трудно е, но не е невъзможно да се преборим! Никъде нищо не е дадено даром! Много бавно нещата ще си дойдат по местата, няма начин! Хората тук го знаят и не си мислете, че се примиряват и не се борят. Просто медиите не дават гласност и не вдигат шум за разлика от други части на света. Ето преборихме се за шистовия газ и АСТА. Сигурно ще успеем и за другите неща!

***

Иван Аладжов:

Трудно е днес да се пишат хубави думи за България, когато дори международно изследване ни определи като най-тъжното място на света. А че в предишната България е било красиво и чисто, може да прочетем дори в западни издания от тогава. Напр. консервативното западногерманско издателство "Bertelsmann" пише в своята книга от 1970 г. „Европейските столици", че София е от най-чистите градове на континента, и че всяка сутрин мирише на свежо, след като още в ранни зори се измиват улиците му. Но за столицата ни сега не може да се каже това. Тя е един от най-мръсните, грозни и неуредени градове на континента.